ИСКАХ ДА СТАНА АКТРИСА
интервю на Боряна Антимова за в-к Време Super S, 1995г.

   Роси говори тихо, нежно, кратко и точно- едно кристалночисто интервю – като самата нея. Първият ми въпрос идва от самосебе си: “Ти си любимка вече на второ поколение слушатели. Как си го обясняваш? И отговорът й не ме изненадва: “Много пъти съм си задавала въпроса, какво точно харесват моите почитатели у мен. Може би това,че винаги съм пяла мелодични песни, че съм търсила контакт с публиката. И не на последно място, разбира се, че винаги съм се отнасяла към хората така, както бих искала те да се отнасят с мен.”
- Кога разбра, че ще предпочетеш музиката и пеенето пред журналистиката?
- Музиката дойде много преди журналистиката, защото аз пея от 1981 год., когато с група “Следа” изпълнявахме кънтри песни. След това започнах самостоятелно и кандидатствах журналистика. Всъщност започнах английска филология, след което се прехвърлих в журналистическия факултет и завърших през 1990г.
- Много твои колежки споделят, че точно това са мечтали като деца – да станат певици. Така ли беше и при теб?
- Не, по-скоро исках да стана актриса, но не ме приеха във ВИТИЗ. И така съдбата ме отведе към естрадния подиум малко неочаквано. Но пък винаги с каквото се занимавам, се старая да го върша професионално, така че не бих казала, че съм случаен човек в професията си.
- Кога започна да пееш?
- Като всяко малко дете обичах да пея. Водила съм детски радиопредавания – “Добро утро, мили дечица!”; в телевизията съм участвала в “Лека нощ, деца!”,”Детско утро” и други музикални предавания.
- Що за дете е била Роси?
- Майка ми казва, че съм била много слънчево дете, даже така са ми казвали – “слънчице”. Но в същото време съм била и много буйна. Даже в градската градина /тъй като ние живеем срещу Народния театър/, когато са ме виждали родителите, са казвали: “Пазете децата, Роси иде!”, защото аз просто съм ги бутала и продължавала по пътя си. Та такава съм била, казват – много буйно, но сърдечно дете и много отворено. Била съм като навита пружина – навсякъде, щом са ме карали да изпея някоя песен, съм била винаги готова.
- Кои твои качества смяташ за най-ценни?
- Може би вроденото чувство за справедливост. Готова съм да застана срещу целия свят, ако почувствам, че нещо не е справедливо.
- А какво не харесваш у себе си?
- Много неща, но не бих искала да ги споделям, защото съм много чувствителна и не бих желала да бъда наранявана.
- Дуетът ти с П. Панайотов не е първият в твоята кариера. Защо точно с него реши да продължиш?
- Да, наистина не е първият, но през 1984 г., когато започвах и направих първото си голямо турне по летни театри и спортни зали заедно с него и група “Контраст”, тогава изпявахме накрая една италианска песен – “Чи сара”, която сега сме включили в новия ни албум. Така, че може да се каже, че дуетът ми с П. Панайотов е първият. Предпочетох да работя с него, защото винаги съм ценяла един певец не само като талант /какъвто безспорно притежава Панайот/, но и като човек, а във всяка професия човек предпочита да работи със свестни хора и да е обграден от приятели.
- Промени ли се репертоарът ти?
- Не, старая се той да е разнообразен, да има за всекиго по нещо. Надявам се, че успявам по някакъв начин. Защото песните са послание към хората.