КОЛЕКЦИЯ СЛОНЧЕТА ПАЗЯТ РОСИЦА КИРИЛОВА
Миглена Борисова, 2006г.
“Ало, Росе, какво правиш? Дай шоколадче!” И вече на английски: “Обичам те!” Не, не подслушвам чужди разговори, току-що влизам в дома на Роси Кирилова, но преди да чуя нейния глас, чувам този на папагала. Репликите са негови. “Мъжкият е по-приказлив, женската е голяма проклетия!” И отново: “Джуджо, маш, маш, Джуджо!” Тази категорична заповед е отправена към чинчилата – бял пухкав гризач, по-малък от заек, но по-голям от морско свинче, който в момента се разхожда край волиерата /голяма стъклена клетка/ на папагалите и ги дразни. Другите двама обитатели – котаракът, “беше много див като го взехме, но сега е на 11 години и е опитомен”, и кучето “уличната Чебурашка, самонастанило се първо в двора, после в къщата и накрая в леглото – са в извънградската къща на Роси и Жоро. Предполагам за всички е ясно, че ТВ предаването “За животните с любов” е много искрено, а водещата му – известната певица Росица Кирилова, обича всички “животинки”. Тя така се е родила – с две слабости – пеенето и животните. “Като идех в бабината къща на село, те тръгваха след мен – всички, и докато не ги нахранех, не сядах да ям!” У тях винаги са гледали канарчета, но за куче и дума не можело да става. Когато вече работещата певица довела първия домашен любимец – блондинката Лъки, баща й казал: “Или той, или аз!” “За тебе не знам, но той остава!”, отсякла дъщеря му.
Първата песен, която е запяла е “Само ти, сърце, си ми приятел”, защото приятелките на майка й обичали старите шлагери. Четиригодишната Роси започва да води детското радиопредаване “Добро утро, мили дечица”, пее в “Лека нощ, деца” и това е началото на кариерата й. никога не си е представяла, че ще стане певица. Мечтае за ВИТИЗ, но я късат. Записва английска филология, а по-късно се прехвърля и завършва журналистика. Пее с приятели любимите си кънтри-мелодии в съпровод на китара. “Докато нещата не станаха сериозни още с първите записи през 1981г. – “Тишина”, “За теб живея”… А когато идват наградите – Златният Орфей, Мелодия на годината, Пролетен радиоконкурс, вече е ясно с какво ще се занимава. “Сцената е магично място, но и много изтощава, изисква. Затова ми се искаше и нещо друго. Когато завърших, всички очакваха, че ще направя музикално предаване, но предпочетох да е нещо по-различно, така започна “За животните с любов” и вече 11 години е на малкия екран.” Доста уроци е научила известната ни певица от тези, като изключим папагалите, безмълвни свои приятели – никога не бива да гледаш маймуната в очите, защото я предизвикваш, и не се обръщай с гръб към големите диви котки – веднага ще те нападнат! Имала е и сериозен инцидент с домашно куче – така я нахапало, че има цели 15 шева. Още не може да забрави ужасените погледи на колегите си. “Не се изплаших, дори не ме заболя тогава, а и то не беше виновно – стопанката му го дръпна и, изглежда, то се стресна. Важно е да наблюдаваш внимателно едно животно, всички са много различни и всеки жест означава нещо. Винаги им говоря, издавам разни звуци и те разбират, че от мене отърване няма, и започват да ми отговарят…”
В певческата й кариера също има интересни моменти, но странно защо, “може би човешката памет избира какво да съхрани”, най-ярък е споменът й от концерт в летния театър в Анкара. Билетите са продадени до един, публиката е заела местата си и минути преди Роси да излезе на сцената, брат й се обажда с новината, че баща й е починал. Пее. Викат я на бис. Излиза Мустафа Чаушев и обяснява ситуацията. “Всички се изправиха мълчаливо на крака… Това е един от моментите,в което най-осезателно съм почувствала обичта на зрителите…”
Разбира се, веднага идват и веселите спомени: “Пея тъжна балада, а в салона умират от смях. Реших, че нещо във външния ми вид не е наред, и се огледах. Какво мислиш – оркестрантите пуснали Лъки на сцената, а той, изправен на задните лапи, седи до мен, маха с предните и чака да му обърна внимание…” И още един подобен епизод – Роси изпълнява “Боса по асфалта” и залп от смях взривява залата. Оказва се, че Боян Иванов, облечен в дълга жълта нощница, притичва бос зад гърбя й. естествено не му се разсърдила. “Изобщо, обичам колегите си и имам много дуети – най-напред със Стефан Данаилов, после с Жоро Христов, Панайот Панайотов, дует ШИК, Шкумбата, Мими Иванова, Ваня Костова… През 2001 г. издадох албума “Роси и приятели.”
В апартамента й има огромна колекция от слончета – всякакъв размер и материал. Началото е поставил брат й, подарявайки първия талисман на майка им, когато е родила Росица. Традицията продължила. “Особено, когато мама боледуваше последните години от живота си, с брат ми винаги й носехме слончета за здраве.” Сега вече на Роси й ги подаряват за късмет и здраве.
Последният й албум е готов и ще го видим всеки момент. Междувременно преди две години все пак е успяла да влезе в НАТФИЗ – телевизионна и кинорежисура. Ще я видим ли скоро в нова професия? “Ще дойде този момент и може би дебютът ми ще е филм за животни, но сега най-важен е албумът – песните в него са мият живот. “Сърцето знае защо…” е името му, а ние ще очакваме за пореден път да се докоснем до голямото сърце на Росица Кирилова, изпълнено с много обич към публиката и животните. Иначе, вечно усмихнатата Роси продължава да тича “Боса по асфалта” и не “понякога”, а винаги е “бяла и добра”…
