РОСИ КИРИЛОВА - 15 ГОДИНИ НА СЦЕНА
интервю на Кети Драгнева
за сп. "Блясък", 1998г.
Няма българска певица, която да е така свързана с децата. Любовта й към животните навярно карат малчуганите да й вярват и да я чувстват една от тях. Сега, когато Роси Кирилова празнува 15-годишна сценична дейност, едно дете дори сметна, че се касае за рождения й ден и й го честити. Та тя е толкова млада, красива, непринудена и... извънредно мила. Усмивката не слиза от устните й, гримът е нещо, което е незабележимо при Роси. Не само децата, но и техните родителивече толкова години живеят с нейните песни. Едва ли друга певица може да се похвали, че за 15-годишната си певческа дейност е издала 15 албума. Роси Кирилова остава една неуморима работохоличка и перфекционистка - певица, която в последно време пише дори текстовете на песните си. Не забравя да благодари на Тончо Русев, Мария Нейкова, Евгени Платов, Морис Аладжем, Вили Казасян, на съпруга си Георги Начев, на Надежда Захариева и Дамян Дамянов, че песните й се превърнаха в хитове. Днес държим в ръцете си "Избрано" - 40 хита през годините, събрани в двоен компактдиск "Бог да е с теб". И вероятно Бог е с Роси, след като залите са пълни при всеки нейн концерт. Нещо повече, обичат я и колегите й, които ценят нейната безгранична толерантност, искреност и естествено поведение.
- Роси, децата те обграждат с голямо внимание и човек трудно стига до теб. Как успяваш да твориш, да записваш песни, да се снимаш с деца, да правиш предавания за животни? Има ли почивка за теб?
- Когато работя, забравям дори да се храня. Имам една добра и лоша черта - перфекционизъм. Върша всичко с любов и се надявам да ми отвръщат със същото.
- Какво ще споделиш за обичта ти към животните?
- В дома си имам куче Бамби, костенурка Кики и два котарака - Съни и Джорджи, кръстен на съпруга ми Жоро. Отскоро имам и бодлив домашен любимец - таралежът Тарли. Покрай предаването научих много за животните. Те имат свой език и са любвеобилни, силно се привързват към човека и стават част от семейството.
- Ти имаш един чудесен поет до себе си - Георги Начев. Как възприема факта, че и ти вече си текстописец?
- От малка обичам да пиша, но от 8 години започнах да съчинявам текстове за песни и поезия. Колкото до съпруга ми - Георги Начев - той подхожда с внимание и разбиране към тази ми дейност. Оценява новото ми увлечение и твърди, че се справям много добре. Моята страст, обаче, е музиката и нея пиша с огромна радост.
- Какви са бъдещите ти планове?
- Ще отбележа още един юбилей. На 30 януари ще отпразнуваме четвъртия рожден ден на "За животните с любов" с концерт на живо.
- А любовта за Роси е?
- Наказание! Човек се радва на една любов, а когато загуби човека, когото обича...
- Как се разтоварваш?
- С много работа... Нека не звучи претенциозно, но е така.
- Как успява да те задържи твоят съпруг? Ти си толкова обаятелна и пленяваща дама?
- Тайната е, че е винаги с мен... А и аз не съм от тези, които се поддават на комплименти...
- Сега много се дискутира около попфолка - за и против него. Какво е твоето мнение?
- Някога, преди години, Тончо Русев написа за мен песента "Месечинко, чакай" - тя бе истински попфолк, но никой не я прие негативно. Защо? Защото текстът и музиката бях хубави и неслучайно песнета стана хит. Искам да разгранича попфолка от чалгата. Нека не ги смесваме. Това не значи, че няма място и за чалгата - както е било, така и ще бъде, не може без тези "песни за чашка". Силно се надявам, че пошлите текстове и немузикалните песни ще отзвучат така бързо, както се и появиха.
- Разбрах, че слабостта ти е в твоята безпардонна коректност?
- Не бих казала безпардонна, но искрена. Не мога да бъда фалшива.
- А къде е силата ти?
- В това, че изпипвам до детайл нещата.
- Имаш ли девиз?
- Човек, когато печели, не знае какво губи и когато губи, не знае какво печели!
- Блясъкът в очите ти за кого е?
- За моето семейство. Семейството е преди всичко и над всичко. За мен семейството е "светая светих".