Георги Начев:
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ОТЛАГАХМЕ СВАТБАТА СИ С РОСИ

интервю на Иван Георгиев за в-к "Уикенд", 2006г.

   Георги Начев е човекът до Росица Кирилова в личен и професионален план от самото начало на самостоятелната й кариера до днес. За 24 години партньорство Жоро сам избира да бъде човекът зад кадър- импресарио, пресаташе, бодигард, поет, продуцент на певицата. Всички тези негови роли стават невидими, когато светнат прожекторите или когато камерата заработи. С известни усилия репортер на "Уикенд" успя да склони самия Георги Начев да излезе от "сенчестата" среда, т.е. да даде първото интервю от свое име. Посрещна ни рано сутрента в БНТ, където от 11 години е продуцент на предаването "За животните с любов", водено от Роси Кирилова. Повод за разговора е издаването от "Рива Саунд" на поредния албум на високото момиче, озаглавен "Сърцето знае защо...". Промоцията на албума се състоя на 26 април, в столичния пиано-бар "В29". Начев е писал текстове за Васил Найденов, Лили Иванова, Маргарита Хранова, Доника Венкова и много други. За него това е втори брак, а за Роси - първи. През 1984г., осем години след гражданския, подписват и църковен брак. В Драгалевския манастир взеимно си кумуват със семейството на Панайот Панайотов. Най-скъпият подарък, който Жоро е подарявал на съпругата си, е лек автомобил "Рено", най-екстравагантният - говорящ папагал.
- Какви бяха тиражите на българската музика през 80-те години, когато изгря звездата на Роси Кирилова?
- Бяха много големи. Тогава издаваше само "Балкантон". Издаваха се на плочи. Впоследствие започнаха да издават и касети. Както се казва, тиражите тръгваха от 100 хил. нагоре. Сега вече може само да се мечтае за такива.Може би защото навлезе и интернет, страшно много изпълнители се появиха.
- Какво печелиха от тези тиражи изпълнителите?
- Нищо не печелиха. Печелеше държавата. Певците получаваха по 30 лева на запис за всяка една песен. Албумът обикновено е 12 песни, певецът получаваше, сметни 12 по 30, значи 360 лева. Това е всичко.Албумът можеше да е 200 хил., 300 хил, 20 хил, тираж - толкова и нищо повече не получаваше изпълнителят. За жалост това е положението. Авторите получаваха също някакви дребни отчисления. Основно сумата отиваше в държавата.
- От концертна дейност печелеше ли се много?
- От концертна дейност се печелеше повече, от колкото издаването на плочи. Хонорарите вървяха между 60 и 120 лева, като таванът беше 60. Имаше специално писмо или разрешение, така да го нарека, от Концертна дирекция за Роси, за Аргирови, за Васил Найденов и за "Щурците", които работеха на двойна тарифа, т.е. получаваха по 120 лв. на концерт. А когато приходите от концерта - понеже те пееха само на големи спортни зали и летни театри - надвишаваха 4000 лева, хонорарите им се удвояваха. Значи максимумът, който е получавала тя е 240 лева, а пък е имала публика по 8, по 10 хиляди души. Една година в Русе преместиха концерта й от летния театър на стадиона. Ние имахме само един ден предвиден там, тъй като пътувахме по график из цялата страна. И осем или девет хиляди души влязоха на цени по три-четири лева. Такива бяха цените. Значи трийсетина хиляди инкасира Концертна дирекция, а нейният хонорар беше 240 лв. Хонорарът на музикантите също беше фиксиран. Това си беше едно чисто използване на популярните артисти от това време. Сега вече нещата са различни, конюнктурата е друга. Появи се чалгата, която конкурира сериозно попмузиката. Отне много от почитателите и респективно от работата на попизпълнителите. Но който го е страх от мечки, да не влиза в гората. Хванеш ли се на хорото, играеш го докрай.
- Група "Следа", в която дебютира Роси, ти ли я създаде?
- Не, Роси я създаде заедно с Пепи Писарски. Всъщност аз се запознах с нея, когато тази грепа вече съществуваше. Тя функционираше на любителски начала. Срещнахме се в едно читалище, където те репетираха. Всъщност, бащата на Пепи Писарски, който ми беше колега от телевизията, ме покани да чуя тази аматьорска група и ако мога, да направя нещо за тях, тъй като аз тогава, както и сега де, но тогава пишех много текстове за песни. И ми харесаха. И направих две неща за преводни песни. Те свиреха предимно кънтри Издадохме ги в сборни плочи в "Балкантон". По-късно решихме, че нещата трябва да продължата единствено и само с Роси. Направихме тогава "Тишина" и "За теб живея". Излезе малка плоча, която вдигна убийствен тираж, може би най-големия за малка плоча в "Балкантон". И оттам нататък с Ванко Пеев, който беше продуцент, направихме голяма плоча. Това беше "Любов завинаги", която също бе издадена в огромен тираж. И така тръгнаха нещата с Роси, а пък група "Следа" се разпадна, за да се роди група "Атлас", която Пепи Писарски създаде. Приятелските ни отношения се запазиха с тази група.
- Колко време трябваше да мине, за да подпишете граждански брак с Роси?
- Четири години. Ние от 82-ра сме заедно. Бракосъчетахме се 86-а. Не ни оставаше време. Пътувахме много. Подписахме в Пловдив - мисля, че това и до днес е тайна за много хора. Подписахме в гражданското в стария град. Кумове ни бяха Тома Спространов и съпругата му, англичанката Джуди. На другия ден заминахме веднага за бившата ГДР. Там имаше телевизионни ангажименти и участваше във фестивал. Въобще едно петнайсетина години програмата беше нагъчкана всеки ден, всеки ден, всеки ден... Сега нещата са малко по-спокойни, но пак имаме покани за участия и концерти. Появи се това предаване "За животните с любов", което Роси измисли и създаде. Това е нейна идея, аз организирах екипа.Вече 12-та година съществува, което не е малко в съвременните условия. Трудно е да задържиш едно предаване на екран толкова години.
- Ти очаквал ли си такъв бум, започвайки работа с Роси?
- Надявах се. Не съм очаквал чак такъм успех. Но понеже беше лице и глас, които липсваха на пазара в момента, решихме да опитаме. И опитът излезе сполучлив Успях да се преборя с различните видове комисии, защото тогава музиката и текстовете се приемаха от две комисии в радиото. Всичко се гледаше под лупа. Използвах и мои контакти там. Иначе, ако Роси беше тръгнала сама, нямаше да успее. Допълнихме се взаимно. Тя-със своя талант и излъчване, аз-с моите продуцентски и организаторски възможности. И се получи.
- За кои животни у вас се гриже тя, а за кои ти?
- Аз разхождам кучето, грижа се за двете котки - храна и т.н. Но винаги, когаято някой се разболее или има проблем, тя е насреща. Ходили сме по няколко пъти по нощите, примерно в 02 часа, за единия от котараците, който е голям любовник и се връща наранен, окървавен. Беше си разкъсал вена на крачето, скачайки през някаква ограда. Не можеше да спре кръвта. За да не загуби кръв, звъним на приятеля ветеринанр, той отива в кабинета си и ние след него с котето. Роси има един нов домашен любимец-чинчила. Това е нещо между заек и катерица, страшно животинче. Ушите и опашката му са като на катерицаи подскача като нея. Най-скъпите палта в света са от кожа на чинчила. В този смисъл е ценно животно, но разбира се, Роси не си го взе за това. Иначе имаме и два говорящи папагала от породата жако - Били и Коко, казах вече за двете котки и кучета, канарчета, вълнисти папагалчета. На къщата имаме и костенурки, които си имат специална къщичка по идея на Роси.

   Певицата за съпруга си: "Като избухна, да не ми е пред очите!"
"Ние се събрахме по любов, а и с годините успяхме да си стиковаме характерите. Жоро знае, че като избухна, хвърчи огън и жупел и не трябва да ми е пред очите", казва Росица Кирилова. "Жоро е много организиран човек, а на мене ми е необходимо повече време, за да се съсредоточа. Той е по-динамичен и е свикнал бързо да разпределя задачите. Може би затова създава впечатление, че ме пази. Той просто ме щади от излишни натоварвания. А може пък и да ме пази?!? И какво лошо има в това? Имаме в предаването една рубрика - "Кой ме иска", за подаряване на домашни любимци и Жоро все се заканва, че ще ме пусне в нея. Все гледам да помогна на някое животинче, взимам го вкъщи", смее се изпълнителката.