РОСИ НИКОГА НЕ Е БИЛА ЛЮБОВНИЦА НА ВЛАДКО ЖИВКОВ

интервю на Славяна Манолова за в-к "Труд", 1992г.

   На фаталния тринадесети етаж единственият ориентир към апартамента на Росица Кирилова и Георги Начев са изрисуваните сърца и излияния по стените. Разговаряме в присъствието на свидетел, който активно се намесва в интервюто- осемгодишната френска булонка Лъки, развълнуван от дъното на душата си от комшийката- вълчицата Диди. Започваме с някои уточнения:
- Незнам откъде се е създало мнението, че съм завършила английска гимназия?! Всъщност учих в 7-ма гимназия в София, но кандидатствах английска филология и следвах 1 година. После се прехвърлих журналистика и завърших преди две години - телевизионна журналистика.
- Кога реши да станеш естрадна певица?
- Някак си не съм си представяла, че ще се занимавам с това. Исках да стана актриса. Кандидатствах във ВИТИЗ, но не ме приеха, и то, заради пеене. Това като че ли ме амбицира.
- Как реагираха родителите ти?
- Баща ми специално беше против в началото, защото самата професия естраден изпълнител, особено за момиче, се свързва с нещо несериозно. Той е от старото поколение все пак. Беше снабдител във "Водоснабдяване", после началник-отдел. Майка ми се занимаваше с финанси - чиновническа работа. Изобщо хора със сериозни професии, далече от сферата, в която аз навлизах. Сигурно са ме виждали с някаква по-сериозна професия. Може би и това ме амбицира.
- Сигурно сега се гордее тайно?
- Е как! Даже в новата касета, която се каня да издам, съм му посветила една песен. Тя се казва "Възрастни деца". Много приятно мелодично рокче. Започва така: "Татко, аз съм твойта малка дъщеря, но животът ме научи да се справям сама..." Искам да кажа, че дори и да имаше желание, никой не би могъл да ми помогне в семейството, да ми даде професионален съвет. Винаги е трябвало сама да се ориентирам. Мисля, че досега добре съм се справяла.
- А брат ти?
- Виж какво нещо е съдбата - брат ми, който ми е първият учител по китара, е искал да се занимава с музика. Вместо това е в търговията за лекарства в една фирма. И той е със сериозна професия.
- Имаше ли трудности, спънки в началото?
- Сега като си помисля, всичко при мене е преодоляване на препятствия. Не мога да кажа: ето, това е големият ми успех в живота. Всичко е на моменти. Преодоляваш една бариера, срещаш друга.
- Една клюка се носеше из София за тебе. Вярно ли е, че си имала "благоволението" на Владко Живков и заради снимката ви на яхта във Флорида /или някъде другаде/ навремето имаше кордон около американската легация? Не се сърдиш за въпроса, надявам се?
- Напротив! Много съм доволна от него, защото колкото пъти се опитвах преди години да опровергая тези приказки в интервюта, на никой не му стискаше да пусне подобно нещо. Сигурно съм била много наивна да се опитвам да опровергавам в ония години. Много болезнено изживях клюката. Отначало си помислих, че се шегуват. Беше нормално, защото в момента бях хит. Не е събитие популярни имена да се свързват Но после започнах да го чувам из цялата страна. Стигна се даже до там, че ми казваха: от сигурен източник знам, че сте били на Канарските острови. Аз казвам: не съм била никога там, бих искала да отида, ще ми бъде приятно, но не съм била. Ама как, един приятел има снимки! О сигурен източник знаем. Е, добре, казвам, аз какъв източник съм? Беше много странно. Не мога да допусна, че някой може по такъв начин да ти направи мръсно, да те очерни. Трябва да си много зъл човек. Жалкото е, че и след години ще има хора, които ме питат, и така си остава някакво смътно, далечно, неприятно чувство. Защото не е вярно - нето съм го виждала Владимир Живков, освен по телевизията, нито съм имала някакви контакти. Догодина ще направя 10 години на естрадния подиум. За толкова време ако е имало нещо, щеше да се разбере, нали? Аз имам вроденото чувство за справедливост и може би затова ме е боляло. Има хора, които независимо какво пишат за тях- добро или зло- са доволни, че са популярни. А пък аз, като не съм давала поводи за каквито и да било слухове, и пак... Може би точно това е сензацията. Ако кажеш нещо за човек, който си има лошо име, то няма да изненада никого. А така - ето я сензацията - хората веднага надават ухо. Сега си давам сметка, че моето е нищо. На политиците се налага всеки ден да опровергават във вестниците слухове и клюки. Щом те не могат да се справят, аз къде съм тръгнала? Но мисля, че клюката вече отдавна е отшумяла и хората са разбрали, че не е истина.
- Хайде да сменим темата. Да надникнем, например, в кунята ти. Кой готви у вас?
- Аз. Много обичам. Той и баща ми обича да готви. Мисля, че трябва да имаусет за тая работа. Много обичам сладки работи- торти, сладкиши- и правя главно такива неща.
- Не ти личи. Или само ги правиш, без да ги опитваш?
- А, не, ям ги, ако не ми дойдат гости. Между другото много обичам да се занимавам с домакинска работа, защото нашата е свързана с много психическо натоварване и така се разтоварвам. Нямам жена, която да идва и да помага, не ми е необходимо. Най-мразя да гладя, особено като видя огромния куп след пътуване...
-Само с домакинска работа ли поддържаш формата си?
- Не, сутрин с мъжа ми ходим да играем тенис на кортовете в парковете "Владимир Заимов"- хем разходка за Лъки, хем малко енергия да изразходим.
- Кое е любимото ястие на съпруга ти?
- Той много обича тестени работи, сладкиши и вече започва да му личи... Обича също пържени яйца и кашкавал пане. Е, пането не мога да го докарам много добре... Също и пълнени чушки, чушки бюрек. То кой ли мъж не обича да му направят хубаво ядене и да му го поднесат готов!
- А той не помага ли?
- Не, той е скаран с готвенето и изобщо с домакинската работа. Е, помага ми за чистене, за подреждане. Само много хубаво прави салата- шопската му салата е фантастична. Аз също съм техничарят вкъщи. Ако нещо се развали, аз се заемам. Даже и крушките предпочита някой друг да ги смени. Аз съм тук стопанката.
- Обикновено не шокираш зрителите и минувачите по улиците с екстравагантни дрехи. Откъде това предпочитание към спортни дрехи?
- Може би има някакво значение, че вкъщи винаги съм била обграждана с внимание. Дали защото съм второ дете, или защото съм момиче, незнам?! Брат ми, който е 10 години по-голям от мене, отдавна се ожени и излезе от дома, а аз останах при нашите- радостта на мама и на татко. Никога не ми е липсвало внимание, за да искам сега да го получа от външни хора.
- Георги Начев, освен, че ти е съпруг, е и твой мениджър. Карате ли се понякога професионално?
- Да, разбира се! Караме се. В спора винаги излиза верният път. Всъщност Жоро е този, който навремето ми подаде ръка. Заедно сме вече 10 години. От 6 години сме женени- от 10 ноември 1986г. Знаеше ли човек каква дата ще стане...
- Участваш в много детски спектакли. Това ми говори, че обичаш децата. Мислиш ли за свое или още е рано?
- Много обичам децата. За свои, разбира се, че мисля. Според мене това е божа работа. Когато дойдат, добре дошли и колкото дойдат, пак добре дошли. Наистина има колеги, които заради кариерата отлагат, не им се занимава с деца. Не мога да го разбера това. Така че, когато дойде - дано да е по-скоро.
- Това приятно жилище собствено ли е или пак под наем?
- Малко е, но много му се радвам. Може би това е едно от най-големите ми постижения- че си е мое. Шест години живяхме на свободен наем в една стая и беше нещо страшно- като сложиш куфара по средата и няма откъде да минеш. При това знаеш, че не е твое. А така винаги, като се прибирам, знам, че има къде.
- Като обърнахме на "еснафски" теми - каква кола имате?
- Шкода. Откакто имаме коли, винаги са били Шкоди - от най-старите модели до сегашния Фаворит. Много си я обичам. На нас една кола ни трябва, за да ни върши работа- не луксозна, за да гледам отгоре дали ще я надраскат, или ще я откраднат. А ако някой ден имам възможност да си взема кола за удоволствие, това ще бъде джип- от мъничките, и ще си пусна вътре кънтри.
- Като каза кънтри, още ли го обичаш?
- Това ми е слабото място. Винаги съм го обичала. Като бяхме през април в Щатите, първото нещо беше да вляза в един музикален магазин и да купя дискове и касети с кънтри. Жалко, че точно в този момент нямаше концерти. Мечтата ми беше да присъствам на истински кънтриконцерт, но нямах шанс.
- Какво включват близките ти планове?
- Трябва да ида до Македония да снимам три песни. Като се върна ми предстоят концерти из страната. Имам готова записана касета, лентата е в мен, но изчаквам да излезе законът за авторското право. Албумът ще се казва "Живей за мига" и мисля, че е най-доброто нещо, което съм правила досега.