ОБИЧТА, КОЯТО НИ ЛИПСВА
интервю на Христо Ковачев, 1991г.

- Здравей, Роси! Още ли си в България?
- Англичаните имат една поговорка - "На Изток или на Запад - вкъщи е най-добре!" В която и страна да се намира човек, винаги си остава чужденец. Затова най-хубавото нещо, колкото и да пътувам, където и да ходя, е да знам, че имам дом, където да се връщам и където ме чакат...
- Как се чувстваш във време, когато бушува толкова скрита и явна ненавист?
- За тези 8 години, през които съм на естрадния подиум, успях да открия много приятели в истинския смисъл на думата. Такива, на които можеш да позвъниш в три часа през нощта и да им кажеш, че имаш нужда от тях. И те са готови да дойдат, без да попитат защо. Приятелите - това са хората, на които човек може да се опре и които могат да ти помогнат...
- Намалява ли обичта към тебе, в тебе?
- Аз съм родена и израснала с много обич. Имам брат с десет години по-голям от мен, но не е тайна, че баща ми има слабост към мен. Маоже би защото синът е син, докато се ожени, а дъщерята винаги си остава дъщеря. Така че обич никога не ми е липсвала. Това има и хубави, и лоши страни. Не си спомням вкъщи някой някога да да е посегнал с ръка да ме удари, но затова пък съм много чувствителна, а такива хора не са най-подходящи за времето, в което живеем. Стремя се да се отнасям към всички така, както бих искала те да се отнасят към мен и може би, заради това не мога да разбера онези, които обичат да нараняват. Не зная, може би по този начин избиват комплекси, но все едно, не ги разбирам.
- Просто невероятно щеше да бъде, ако около светлия ти образ не беше закръжила лепкава мълва. Съвсем по нашенски клюката не те пощади. Как преживяваше скандалните истории, в които те замесваха до неотдавна?
- Никога не съм давала повод за слуховете, които са кръжали около моето име. С братя Аргирови, които са чудесни музиканти, например, сме имали чисто приятелски и творчески взаимоотношения. Създадохме няколко съвместни песни и това е всичко. Никога не съм била омъжена за някой от тях. Същото се отнася и за Владимир Живков, когото дори не познавам. Освен това не съм била на Канарските острови, с него или с когото и да е било друг /но това не означава, че не ми се ходи там/. Изглежда, у хората е заложен стремежът към небивалицата, към неестественото, необикновеното, сензационното. Разбира се, не трябва да се подминава и желанието на някои хора на всяка цена да омърсят нещо, което останалите приемат за чисто и човешко, и по този начин да направятнякакъв капитал.
- Ти си певицата може би с най-малко бракове- едва един. Как оцелява обичта ви с Жоро Начев?
- Ние с него сме много различни. Не зная доколко е вярно това за противоположностите, но много важно е човек да се научи да прави компромиси, а другият да ги оценява. Няма безоблачно щастие. Двамата заедно се научихме да ценим хубавите и да си помагаме в трудните моменти.
- Може ли да се задържа постоянно вниманието на публиката само с песента, без да се разиграват пикантни водевили в личния живот и те да стават обществено достояние, както е в съвсем развитите страни?
- В шоу-бизнеса са известни какви ли не чудесии за този или онзи певец, за тази или онази звезда. В по-голямата си част тези сензации, заемали първи страници в различни популярни, не само музикални издания, са се оказвали измислени или по-скоро добре скроен рекламен трик. Просто хората са различни. Има такива, които обичат да са център на внимание и на всяка цена да се говори за тях. Например Мадона. Нейното име непрекъснато е свързано със скандални истории и като че ли това й доставя удоволствие. Такива личности са добре дошли за някои журналисти, жадни за сензации и лесен успех. И все пак има и друга категория хора, които търсят своята изява на сцената, а извън нея са обикновени, достъпни и държат личният им живот да не става достояние за широката публика.
- Завърши журналистика, а с телевизионните интервюта от Париж започна да я съчетаваш с естрадата. Как ще продължиш по-нататък?
- Едно от най-важните неща в журналистиката е журналистическата етика. Това е професия, която дава възможност на читателя, освен всичко друго, да научи и за журналиста, пишещ даден материал. Професията ми на естрадна певица ме е научила и на това - да уважавам хората. Затова в журналистическите си материали се стремя да покажа на читателите не само личното си отношение към дискутирания проблем, но и истината, такава, каквато е. Мисля, че пеенето и журналистиката имат допирни точки - предназначени са за хората. Надявам се съчетаването на двете професии при мен да е трайно.