С ДВЕ ДИНИ ПОД МИШНИЦА НЕПРЕКЪСНАТО ПРЕОДОЛЯВАМ ВЪРХОВЕ

интервю на Димитър Апостолов за в-к "Черноморие", 1995г.

   Близо час пя очарователната Росица Кирилова в каварненската спортна зала. Още с излизането си тя спечели овациите на малки и големи, а след последното изпълнение с Панайот Панайотов раздава още толкова време автографи на своите почитатели.
- Роси, позволи ми да се обръщам на ти, след концерта прояви завидно търпение и се разписа поне на триста твои плаката. Кое е по-изморително?
- И двете са свързани с професионализма, те са част от това, което правя. В крайна сметка приятно е да разписваш автографи, но е и уморително. Е, закъсняхме, но неотнех радостта на нито едно дете.
- Освен от естрадния подиум те познаваме и от телевизионния екран. Не те ли отведе във факултета по журналистика страхът от все по-оредяващите сценични изяви на българските изпълнители?
- Ами аз завърших през 1989 година, а по това време течеше активна концертна дейност. Аз самата едва успявах да съчетавам изпитите със записите на плочи и турнета из страната. А за страх изобщо и дума не може да става.
- Сега, като си професионална журналистка, къде се чувстваш по-сигурна - пред камерата или пред микрофона на естрадата?
- И пред двете се чувствам достатъчно добре. Друг е въпросът, че "За животните с любов" е мое първо авторско предаване, а това е нещо по-ново. А иначе пред камерите и естрадния подиум съм вече 13 години и съм установила, че и двете изискват доза професионализъм.
- Казваш, че това не са две дини под една мишница, така ли да те разбирам?
- Аз винаги съм носила повече от една диня под мишница. Дали са две или три, винаги съм се занимавала с повече от едно нещо. Когато учех в университета, трябваше да записвам плочи, концерти правех, след това бях водеща, сега правя авторско предаване, издаваме албум. Едното не пречи на другото, само програмата е по-натоварена.
- Мнозина от колегите ти се втурнаха през лятото на морето, но без музиканти, с изпълнения на плейбек. Не са ли тези концерти компромис с творческите принципи на звездата Росица Кирилова?
- Не! Дори мисля, че това е геройство. Ние сме единствената група, която пътува без спонсор, и това, че не можем да си позволим оркестър не пречи, защото си пеем на живо. Мисля, че вие се убедихте в това - хората знаят песните ни и могат по всяко време да участват в концерта.
- Постигна ли Роси Кирилова своя звезден миг?
- Миговете са много, така че човек никога не може да каже, че е постигнал всичко, към което се стреми. Преодоляваш непрекъснато височини, постигаш нещо, след което се оказва, че има нови височини. В творчеството винаги има преодоляване на върхове.
- В един столичен вестник прочетох, че ще снимаш за телевизията филм за шуменския конезавод "Кабиюк", а за снимките щели да пристигнат жокеи с най-добрите коне от страната. Какво друго ти предстои?
- Много ми е неприятно, когато се преразказват някои неща, а не са точни. Аз няма да снимам филм за телевизията, а ще снимам обекти за предаването "За животните с любов". Тема на предаването са животните и много се радвам, че в страната ни има оцелял такъв конезавод: с коне, теленца, прасенца. Знаете, че градските деца няма къде да видят такива животни,и, повтарям, там ще снимаме частпот нашето предаване, а не някакъв самоцелен филм. За това предаване ще снимаме и в делфинариума, и в зоологтическата градина. Предстоят ми снимки за новогодишни програми и за други, дай Боже да има повече забавни предавания.
- От програмата не телевизията отпадат доста предавания, ще оцелеят ли "твоите животни"?
- "За животните с любов" стартира отново в края на септември. Доколкото зная, то се гледа от доста деца, получаваме много писма и не виждам причина за спирането му.