ПАПАГАЛИТЕ МИ ПЕЯТ МОИ ПЕСНИ

интервю на В. Камберова за в-к "Всичко за жената", 2006г.

   Повод да се видя с Роси Кирилова, една от най-очарователните български певици, е новият й албум "Сърцето знае защо..." Изпълнителката на неостаряващите хитове "Боса по асфалта", "Сбогом клас", "Живей за мига" и др. още продължава да ни вълнува с мелодичните си песни. Неотдавна в пиано-бар "В29", където бе промоцията на новия й албум, се събраха много от звездните й колеги- Лили Иванова, Тончо Русев, Васил Найденов, Георги Христов... А Роси, облечена в ефирен тоалет, изпя на един дъх песните от новия си албум. Неотлъчно до нея бе и съпругът й - поетът Георги Начев. Дни по-късно на срещата нипопзвездата пристигна облечена с дънки, комбинирани със спортно-елегантно яке и едри сребърни колие и гривна. Роси е естествена не само на сцената, а и извън нея. Първият ми въпрос, разбира се, е свързан с новия й албум.BR> - Смятам, че "Сърцето знае защо..." е най-силният ми албум, а не поредният в дискографията. В предишните имам по няколко хита, но като цяло този е много по-динамичен, модерен и танцувален. Ще продължавам да пея мелодични песни, с които съм спечелила сърцата на почитателите си, но с по-модерни аранжименти.BR> - Разкажи нещо от "кухнята" на албума.
- Благодарна съм, че срещнах композитора Пламен Велинов, с когото за пръв път работим в тандем. С него се запознахме в едно студио и му казах, че имам желание да изпея песента "Доброта" на Тончо Русев в нов аранжимент. И той го направи. И не само на тази песен, а на още девет. Композиторът Краси Гюлмезов осъвремени двата ремикса "Има шанс, няма шанс" и "Кънтри китка". В албума има за всекиго по нещо-кънтри, една фолклорна песен-"Вярвам в теб, любов", балади, латино, дует със сина на Ваня Костова-Боян Михайлов-на песента "Какво е любовта?". Познавам го от бебе. Сега учи испанска филология, но музиката е в кръвта му. Миналата година спечели конкурса "Хит минус едно". Много талантливо момче е. И не стърча над него, както при другите колеги, а сме еднакво високи-177 см.
- "Сърцето знае защо..." се появи след дълга пауза-цели четири години.
- С Жоро изживяхме един много труден период в живота ни. За три години и двамата загубихме родителите си- и майките, и бащите ни. Много мъка се струпа върху нас и тя нямаше как да не ни се отрази. Не биваше да я предавам на моите почитатели, защото те не се интересуват от горчилката в сърцето ми, а искат да се забавляват. Пък и аз съм свикнала да създавам радост. Такава е моята нагласа.
- Освен певица в албума се изявяваш и като композитор и текстописец. Как се съвместяват три дарби?
- Рецепта няма. Но съм забелязала, че сядам да пиша песни, когато нещо ме извади от равновесие. Сътворих музиката на "Живей за мига" по текст на покойния Димитър Ценов, когато бях в страхотна депресия. Исках да напиша хубава музика, но не тъжна, поа неговия текст. Даже си сложих метроном, за да не се получи бявня мелодия, а бърза и да звучи оптимистично. Като дете една пророчица казала на майка ми, че съм много музикална и ще стана изпълнителка. Тези думи й прозвучали като за човек, който само изпълнява. И казала: "Е, пък аз исках Роси да е творец." Ето, значи съм реализирала мечтата на милата си майчица. (очите й се пълнят със сълзи).
Искам да те върна назад в годините. Кога реши да се занимаваш с музика?
- Пея от дете, но за моите родители тези занимания бяха несериозни. Когато започнах с група "Следа", не гледаха с добро око на моите изяви. Само заради тях кандидатствах в университета и завърших журналистика. Исках да им докажа, че не е важно с какво се занимаваш, а дали влагаш сърце в това, което правиш. В 5 клас ме записаха на солфеж и акордеон в ЦДНА. А аз исках да свиря на китара и брат ми Димитър, музикален маниак, тайно ми преподаваше уроци. Пеенето и китарата бяха моето хоби. Голямата ми мечта, обаче, беше да стана актриса. Посещавах драматичния състав "Маяковски" и всички театрални представления в София ги бях изгледала по няколко пъти. Кансдидатствах във ВИТИЗ, но ме скъсаха на петия кръг. Пробвах втори път, но, уви! Разделих се с мечтата си и продължих с кънтри репертоара с група "Следа", въпреки че много трудно намирахме записи на песни. Сядахме пред Народния театър, свирехме с китарите и пеехме на английски език. Но ето, че хобито ми се превърна в професия.
- Музиката ли те събра с Жоро?
- Жоро се познаваше с бащата на Пепи Писарски от групата и дойде на една наша репетиция. Чу ни и го помолихме да направи български текст на дсве кънтри парчета- "Тичам към теб" и "Не ни достига радостта". Естествено той ги направи, но не ми звучаха добре. И си казах: "Гледай сега, как може този човек такъв текст да напише." Много интересно начало, нали? Но покрай творческия ни сблъсък прехвръкнаха и искри. Група "Следа" се разпадна, а Пепи Писарски създаде "Атлас". С Жоро сме заедно от 1982г., когато започнах соло кариерата си. Сключихме брак, чак през 1986 г., защото не ни оставаше време да подготвим церемонията- много концерти, участия във фестивали, програмата ни беше фул-всеки ден ангажименти. Кумове в съвета ни бяха Тома Спространов и съпругата ме- англичанката Джуди. А за църковния в Драгалевския манастир- Панайот Панайотов и жена му Еми.
- Явно сте идеална двойка-и в живота, и в творчеството.
- Много различни характери сме. Той е Водолей, а аз- Рак. Но с годините успяхме да се стиковаме. Важно е хората да се разбират, да са толерантни един към друг. Освен това, Жоро е много всеотдаен и добър човек. Той е по-динамичен, може да организира нещата, докато аз съм по-интровертна. Вероятно, заради това той все ме щади от натоварвания. Може би, защото си взех моето за тези 15 години, когато куфарите ни стояха в центъра на хола.
- А сега?
- Е, пак имаме покани за концерти, но е по-спокойно. Съобразяваме се и с ТВ предаването "За животните с любов", което и двамата много обичаме.
- От теб би се очаквало да правиш музикално предаване...
- Спомените ми са от най-ранно детство и са свързани с животинките в бабината къща на село. Докато не нахранех кучетата и котките, не сядах да закусвам. А на масата все заделях тррохички за птиците. Исках да направя нещо по-различно. И когато човек започва, се пита какво му доставя най-голямо удоволствие. Реших, че след музиката най-много обичам животните. Изненада! Близките ми очакваха предаването да е музикално, но нашата професия много изхабява. Тя не е спринт на къси разстояния, а маратон без край, в който трябва да си много издръжлив и да имаш нерви като корабни въжета. Имах нужда от разнообразие.
- Помниш ли началните стъпки на предаването?
- Доста се ровех в интернет, денонощно. Тогава, през 1995-а, нямаше нито зоомагазини, нито литература. Помня първото предаване. Снимахме един човек с черна пантера, която я беше отгледал от бебе в Канада и я бе подарил на зоопарка в София. Но не можеше да се раздели с нея и ходеше всеки ден да я храни и вижда. Много трогателна история. Първият ми гост в рубриката "Таланти и поклонници" бе Мишо Йончев с неговата котка Габриела. Предаването беше инфарктно, монтирахме през нощта, защото имахме технически проблеми. Но стартът ни беше много силен. И след всяко предаване бяхме с опънати нерви, тъй като не знаехме дали ще намерим нови обекти. Много ни помагаха и хората. Спираха ме и от дума на дума намирах следващите си герои. Най-тъжната ми рубрика е "Кой ме иска". В нея даваме шанс на бездомни животни да попаднат при добри хора. Имаме куче, осиновено в Испания, друго в Австрия, трето в Германия... Нали предаването се излъчва по Сателит България и рубриката има ефект.
- Научи ли езика на животните?
- С тях се разбираме без думи. Всичките им сетива компенсират липсата на реч. Нашият "диалог" е едно усещане, в което аз предвиждам реакциите им по техните погледи и жестове, които ми говорят.
- Имала ли си премеждия с тях?
- При тях няма сценарии и дубли. Идват в студиото със своя собственик, започват снимките и никой не не знае как ще реагират. Например, едно мече, когато влезе в студиото, се стресна и изподра зеления мукет, който имитираше трева. Друг път поканихме кенгуру от частен зоопарк и то все търсеше прозореца, за да изскочи навън. Иначе съм влизала в клетката на макаците в зоопарка. Тогава ми казаха да сваля всички бижута, защото ще ми ги откраднат. А те ме посрещнаха много радушно. Скачаха ми по главата, щипаха ме по бузите. Влизала съм и при гепарди, и при лъвове. Маймуната не се гледа в очите, защото за тях това е предизвикателство. И направиш ли го, чакай нападение. При лъвовете е обратното- не трябва да им обръщаш гръб, за да не ти скочат...
- Чувала съм, че имаш домашна менажерия?
- Имаме куче Чебурашка, намерихме го на улицата, два котарака-Джорджи и Съни, които взехме от моята рубрика, защото ми дожаля за тях, два говорящи папагала жако- Били Белята и Коко, една чинчила- Джиджо и четири костенурки, които щъкат на зелената морава в къщата ни в Божурище. Папагалите имитират моя глас. Питам Коко: "Обичаш ли ме?", а той казва: "Ай лав ю, Роси." Много обича шоколад и все си иска: "Росе, искаш ли шо-ко-лад-че?" Били Белята "пее" моята песен "Мики Маус", тя му е любимата, а и Коко я прихвана. Сега я изпълняват в дует. Винаги ме посрещат с песен и става страшно. Коко, който е по-див, когато Били се разгорещи много, го укротява: "Тихо, тихо!" На село имаме една огромна стъклена клетка и когато паднат извън нея трохички, чуждите птици ги кълват. А Били Белята крещи: "Маш оттука! Може ли такова нещо?"
- Как делиш любовта си към близките, музиката, животните?
- Има дни, в които всичко се струпва наведнъж. Напоследък ставам по-късно, в 9 сутринта. Понякога до 3-4 през нощта се задържам пред компютъра. Не деля любовта, тя има много нюанси и измерения, но е една. Любовта се дарява, не се изчислява колко даваш, колко получаваш и колко ти остава. Но защо да философствам, като сърцето ми знае отговорите на всички въпроси.
- Доста си сантиментална, май...
- И от най-дребните неща се разнежвам. Не обичам на някой да му е тъжно. Тези чувства се предават и на мен. Иначе съм оптимист, но много раним. Често пъти сълзите ми помагат, защото чрез тях изхвърлям напрежението и се пречиствам. Зная как да се възстановявам бързо и това е по-важно. В различните периоди всеки си има своите приоритети. Животът всъщност е една постоянна подмяна на приоритети. Направиш хубаво предаване и си казваш- трябва ми една нова хубава песен. Напишеш я и си мисилиш: ами трябва ми нещо друго. Еднообразието е това, което изморява и изхабява в нашата професия. Ние сме свикнали да се адаптираме към нови ситуации и да търсим разнообразие. Най-големите си хитове ми е най-трудно да ги пея, защото са ми омръзнали. Винаги изпълнявам по една песен за себе си, която ми доставя удоволствие, за да се почувствам добре. В новия албум е "Вярвам в теб, любов".
- Какво ново да очакваме от теб?
- Ще представя новия си албум пред почитатели в различни градове и ще започна да снимам четири клипа от него. Първият ще е е на заглавната песен "Сърцето знае защо...".