РАДВА МЕ ПРИЗНАНИЕТО ОТ ХОРАТА, В ЧИЙТО ЖИВОТ СЪМ ОСТАВИЛА СЛЕДА ОТ ПЕСНИТЕ СИ
интервю на Лилия Рачева за в-к Форум, 2006г.

   - На 2 юли Вие имахте рожден ден, каква равносметка за живота си направихте и какво си обещахте пред самата себе си?
- Равносметката беше, че пътя, който съм извървяла не е малко - постигнала съм много от нещата, за които съм мечтала, но както казва една древна мъдрост: ”Човек остарява тогава, когато спомените станат повече от мечтите му”.. А аз се надявам, че най-хубавото ми предстои.
- Радва ли Ви фактът, че сте класирана в сайта на великите българи?
- Разбира се, че ме радва всяко едно признание от хората, в чийто живот и съзнание съм оставила някаква следа било то с моите песни, с предаването ми „За животните с любов” или просто като човек. Единственото, което ме смущава е това, че не бива в една подобна класация да си оспорват място толкова емблематични личности от нашето минало и личности, които макар и достатъно популярни и доказали се, са все пак от нашето съвремие. Мисля, че не е редно..
- Повечето от музикалната аудитория Ви познава като певица. Не съжалявате ли, че се отдадохте на телевизионната журналистика?
- Не, защото аз продължавам да пея и за тези 23 г. на сцената съм издала 19 албума. Просто съм щастлива, че мога да се занимавам с неща, които ми доставят удоволствие и ме карат да се чуствам по-пълноценна.
- Вашите любимци, животните, на какво Ви научиха? Станахте ли по-търпелива или добра? Имате ли предпочитание към дадено животинче?
- Научих се или по-точно развих повече някои качества, като търпение, всеотдайност, прошка, да приемам нещата такива, каквито са и така, както се случват. И не на последно място да усещам това, което думите не казват...
- Едва ли сте изпели всичките си песни, какво бихте искали да поднесете на българската публика?
- Искам да изпея още много песни, които да се запомнят.
- Вие сте певица, която си подбира текстовете, вашият коментар или съвет към прохождащите? Какво трябва да знаят?
- Много е важно, когато излезеш пред публика да имаш какво да й кажеш със своите песни, да я провокираш към размисъл, към осъзнаване на собствените си чувства и емоции, да я накараш да ти вярва.
- Случайно ли е появяването Ви на сцената като певица? Има ли моменти, които искате да върнете и да ги поправите, да тръгнете по друг път в кариерата?
- Аз не вярвам в случайните неща - всяко нещо се случва, защото трябва да се случи. И може би по ирония на съдбата съм си избрала професия, за която е просто задължително да се шуми и да присъства в публичното пространство, а самата аз не обичам шума и в буквалния, и в преносния смисъл..
- Какъв човек е Росица Кирилова? Обикновените хора винаги си мислят, че хората на изкуството живеят много добре и без проблеми. Ще разсеете ли илюзиите им?
- Чуствителен...във всяко едно отношение. Всеки има своите проблеми, но аз се научих да се справям с много от тях сама, и не мисля, че е нужно да занимавам публиката с тях, защото никой не може да изживее моя живот и да извърви моя път вместо мен.
-Петър Дънов в един от дневниците си казва, че щастливи са онези хора, които пеят, защото намират верния тон в живота. Вярно ли е и важи ли за Вас?
- Учителят Дънов е човек, когото уважавам и ценя.. Аз не зная дали намирам верния тон в живота, но поне се опитвам да намеря верния тон към себе си, и мисля, че това е й неговото послание с тези думи.
Албумът Ви е озаглавен „Сърцето знае защо...”, какво следва след многоточието освен песните?
- Само сърцето знае защо.. и как са се появили тези песни.
- Какво бихте пожелали на читателите на вестник „Форум”?
- Желая им да са здрави и щастливи и те, и тези, които обичат. А щастието е там, където и с когото се чустват добре.