ПАМЕТТА НИ Е КЪСА И ПОЧВАМЕ ВСЕ ОТНАЧАЛО
интервю на Милена Бойкова за в-к “Демокрация” – 2002г.

Росица Кирилова е една от най-очарователните български певици. Лицето й излъчва красота и любов, а гласът – нежност. Може би отдавна е спряла да ходи „боса по асфалта“, но никога не би се отказала от мечтите и усмивката, с която радва познати и непознати. Меломаните я помнят, когато изгря с братя Аргирови и с изпълнението си на „Тишина“, която планира да изпее заедно с Васко Найденов. Най-новият є албум се нарича „Роси и приятели“ и включва дуети с Нели Рангелова, Ваня Костова, Панайот Панайотов, дует „Шик“, Георги Мамалев. Росица е естествена и обаятелна не само на сцената с публиката, но и с любимците си от предаването „За животните с любов“, което се излъчва вече осма година по БНТ. Музиката, децата и животните са любимите „пътеки“, по които певицата „върви“ с най-голямо удоволствие. Вече 20 години е омъжена за Георги Начев, с когото е рамо до рамо и в къщи, и в работата. У дома има малък зоопарк, в който се разхождат кучета, котки, папагали и какви ли още не мили животинки. Преди поредните снимки на тв предаването говорим с Роси за нещата, които я натъжават и правят щастлива, за живота и мечтите й.
- Новият ви албум се казва „Роси и приятели“. С годините приятелите увеличиха ли се или намаляха?
- За моя радост се увеличиха. Хубавото е, че албумът ми предизвика и други колеги да направят нещо различно. Промоцията показа и това, че нашето поколение е по-задружно от най-младите музиканти. Те като че ли предпочитат да се позаяждат един с друг. При нас провокациите идваха от друго място – в добрия смисъл имаше конкуренция. Радвам се, че представянето на албума се превърна в празник – колеги се видяха един друг. Не бяхме се виждали отдавна с Мустафата (б. р. Чаушев), с Аргиров...
- Защо според вас се случва така с младите изпълнители?
- Може би защото всичко тече сега на по-бързи обороти. Всеки си мисли, че като направи песен и клип, светът се върти около него. И ние бяхме така отначало и минахме по този път, но бяхме по-задружни. Сега всеки гледа да се изяви самосиндикално. Прекрасно е, че младите пеят по клубове, но все пак има огромна разлика между сцената в залата и в клуба. Хубаво е да се правят концерти и в страната.
- С кои от младите групи бихте изпели нещо?
- Бях миналата година на турне с Графа, Стоян и Виктор. С Графа си говорехме да изпеем заедно една песен. Допадат ми „ПИФ“. Има много млади талантливи музиканти. Нужна е толерантност между поколенията. И младите да не откриват топлата вода.
- На концерта във Военния клуб, когато пяхте с Ваня Костова, казахте, че това е звездният ви миг. Какво ви даде този дует? Направихте песен също с Мими Иванова и Ваня Костова?
- Триото се роди на турнето. Забавлявахме се чудесно. Визуално сме много различни – мини, макси, ХХL – за всекиго по нещо. Мими и Развигор, който написа песента, имат чудесно чувство за хумор. А с Ваня мечтаех отдавна да направя дует. Когато пеех на китара, зад кулисите се случваше тя да хваща втория глас. Гласовете ни си паснаха. Един композитор, с който станахме приятели и често го биех на табла, ми казваше: „Моето момиче, много хубаво пееш, но да беше се появила преди Ваня Костова.“ Гласът ми е близък до нейния и отначало като че ли й подражавах. После намерих мястото си. Близо 20 години минаха оттогава. Сега с Ваня пеем „Лудо младо“ – песен на Атанас Бояджиев. Ваня дори отложи полета си за Торонто, за да направим песента.
- В тези хубави отношения с приятели и колеги имало ли е моменти на неразбирателство по политически теми например?
- Всеки има право на избор. Когато пътувахме по концертите за СДС, колегите на Ваня от „Тоника“ пяха за други политически сили. В такива предизборни моменти всеки има право да покаже политическата си и гражданска позиция. Някои казват – не ни интересува за кого ще пеем, нали го правим за пари. Е, все пак трябва да имаш позиция. Уважавам например Мишо Белчев, който пя за червените (но беше последователен), но не уважавам тези, които се местеха и сменяха позицията си. Не обичам хора, които се въртят и така, и така.
- Как гледате сега на политическите страсти?
- Мъчно ми е. Българинът обича да започва всичко отначало – паметта му е къса. Когато човек иска да постигне нещо, важно е да има последователност. Хората решиха, че като дойде царят и новото време, всичко ще се оправи. Не става така. Човек трябва да е последователен. Не можеш да се люшкаш и да почваш всичко отначало. Затова ми беше много мъчно, като загубихме изборите. А пък да не говорим за Петър Стоянов – три дни бях болна, когато не спечели той. Нищо комерсиално не съм видяла от него, бегло го познавам, но го преживях като лична загуба.
- Какво още ни липсва, за да използваме даденостите, които ни е дала природата?
- Липсата на последователност в желанията. Всеки иска да стане по-хубаво. Но не може все да чакаме някой отвън да ни оправи. Не може ние да не поемаме отговорност. Не може да сме безучастни. Това е нашата градина, нашият двор и ние трябва да си го оправим.
-Вярата ви? Какво ви обнадеждава?
- Най-тъжното нещо е да загубиш вярата си. Човек губи много неща по пътя си, отчайва се, но вярата ако загубиш, спираш да живееш. Хубавите мисли се материализират. Представям си нещо хубаво, желая го силно и ... то се сбъдва.
- Откъде се зареждате с позитивизъм?
- От простите дребни неща. Обичам да давам повече, отколкото да получавам.
- То се връща двойно...
- Връща се, вярно е. Зареждам се много от животинките и децата. Скоро снимахме едно 4-годишно детенце, което ми показа всички животни и накрая искаше да ме целуне, защото много ме обича. Такава чистота има само при децата и животните, защото нямат проблемите и комплексите на възрастинте. Предпочитам детския свят пред този на възрастните. Човек се променя и губи естествените си реакции.
- Като че ли сетивата ни загрубяват с годините...
- Да, точно. Загрубяват. Като че ли човек иска така да се опази от другите, но и той го предизвиква. Обичам да виждам усмихнати хора и аз самата се усмихвам. Понякога на улицата ми казват „боса по асфалта“ – аз се усмихна, и на тях им стане хубаво.
-Какво е всекидневието ви?
- Много динамично. Имам чувството, че миналата година още не е свършила – не усетих как дойде новата. Не спя до обяд, а ставам в 4 часа сутринта. Започвам да се занимавам с животинките, грижи, чистене. Иначе лягам късно. Малко спя и целият ми ден е много динамичен. Не си позволявам да се отпускам, защото човек тогава прекалено се размисля. Не обичам да живея в миналото. За мен то е история. Живея в момента и не обичам големите планове. Както и пея – „живея за мига“.
- Каква е рецептата за 20-годишния ви брак?
- Много сме противоположни – той е организатор, а аз съм по-хаотична. Преживявам много, мисля.
- Допълване на противоположности?
- Да, абсолютно. Странно, но е така. Той знае как да ме предизвика. Някои от песните ми са се получавали така – бяха ме ядосали и написах „Живей за мига“. Емоционален човек съм, малко тъжен.
- Какво имате в домашния си зоопарк?
- О, имаме в предаването една рубрика „кой ме иска“ и Жоро се заканва, че ще ме пусне в нея. Все гледам да помогна на някое животинче, взимам го вкъщи. Сега имаме два котарака, две кучета, четири костенурки, два големи папагала, две канарчета и още четири малки папагалчета. Пристигат много таралежи в ранчото. А, имам и два пъдпъдъка. Имаме къща близо до София. Мечтата ми беше да живея в къща – въздухът е чист, природата ме зарежда – не знаех, че съществуват толкова видове птици. Това е уникален свят.
- Да очакваме ли скоро нови песни, концерти?
- Подготвям самостоятелен албум в кънтри стил, който ще излезе до края на годината. Иначе съм постоянно с предаването. Пътувам с колеги по концерти. На Гергьовден ще пея за празника на армията. Имаме покана с Мустафа от Турция. В края на годината ще има среща на представителите на УНИЦЕФ в Любляна (аз съм посланик на добра воля). Ще се видя с Клаудия Шифър и Антонио Бандерас.
- На коя „сцена“ сте най-истинска? Пред публика, пред камера, в къщи...
- Всяка ми дава по нещо. Трудно свикнах да говоря пред камера – не харесвах, че е неодушевен предмет. Свикнала съм да гледам живи хора, да усещам реакциите и настроенията им, енергията им на концертите. На сцената разчитам само на себе си, а в предаването – на много хора. Щастлива съм, че екипът ни се запази вече осем години. Същото е с музикалната къща „Рива саунд“, с която работя вече 10 години. Приемам хората такива, каквито са.
- Мечтите ви?
- Скоро гледах един филм, в който едно момиченце, болно от левкемия, си бе написало – не съм видяла това, не съм видяла онова. Може би и аз трябва да си направя такъв списък. Имам много мечти. И те трябва да зареждат човек, да го водят напред. Има една приказка – човек остарява тогава, когато спомените му станат повече от мечтите. Иска ми се да работя с различни колеги, с които сме се разминавали, да правя концерти...
- Пожеланието ви?
- Ще кажа това, което си казвам сутрин при ставане: Господи, като планираш нещата, направи така, че денят ни да бъде хубав.