ЦЕНЯ ТОВА, КОЕТО ИМАМ
интервю на Юлия Пискулийска за в-к "Женско здраве"– 2007г.

- Какво носи популярността? Кое е повече – плюсът или минусът?
- Има една мъдрост: ”Златно ложе с дървеници”. Когато човек не знае накъде е тръгнал, обикновено стига другаде. Много хора се стремят да се изявят, да докажат себе си. Хубаво е, когато те забележат. Но после идват притесненията – не искаш да се ровят в личния ти живот, а хората искат, любопитни са. Мисля, че успявам да балансирам между плюса и минуса.
- Каква е представата Ви за хармонията?
- Винаги съм се стремяла към вътрешна хармония. Човек е най-големият си враг. И ако не е приятел със себе си, много трудно може да се адаптира. Пак една мъдрост: “Ако сърцето ти е тясно-какво значение има,че светът е широк?” Всичко започва от вътрешната хармония – опитвам се да я постигам. Има приоритети – искаш кариера, искаш семейство – целият живот е смяна на приоритетите. Постигаш нещо, после – друго...
- Росица. Кой Ви избра това име?
- Брат ми искал да има братче. Когато съм се родила, попитал майка: “Какво е?” и когато тя казала “момиче”, той поискал да ме смени с момче и да ми смени името. Името, което е трябвало да получи детето, ако е момче, било Росен. Майка и татко са го избирали. Росица – името е много нежно, като росата. Изглежда всеки човек си заслужава името. Много чувствителна съм, не знам дали това е хубаво или лошо, но мисля, че това име ми подхожда.
- Разкажете нещо повече за Вашия род. Спомен, който винаги ще свързвате с най-близките си ?
- Имах особена връзка с майка. Много я обичах. Преди да почине ( беше болна от рак), написах песента “Бог да е с теб”. Тя ми казваше “изпей ми я”, на мен ми засядаше буца. И до ден днешен сънувам майка ми, когато ще ми се случи нещо важно. Сънувам неща, които после се случват. Имам някаква изострена чувствителност, усещала съм, когато мама получава криза. Усещам едно вътрешно напрежение без причина,започвам да плача, а когато звънна да я чуя, тя е с криза. Най-тъжните ми спомени: три дни преди рождения ден на предаването майка ми почина. За три години със съпруга ми изгубихме и четиримата си родители...Бяхме в Турция, театърът пълен – а преди да изляза да пея, се обади брат ми и каза, че татко е починал. Мъчителни спомени...Накрая Мустафа Чаушев каза:”Вие не знаете, но преди тя да излезе на сцената, й съобщиха, че...” Всички станаха на крака...Не е важно какво се случва на човек, а как ще реагира. Така, по принцип, нещата са едни, но конкретността е съвсем друга.
- Излъчвате особена нежност, женственост. На човек му се струва, че никога не бихте повишили глас. Така ли е? Или, ако трябва да защитите една справедлива позиция, ставате друга?
-Много съм търпелива. Може би съм се научила през годините. Но съпругът ми знае, че когато избухна, трябва да замълчи, буквално след пет минути забравям спора. Явно, всяка чаша прелива. Имам изострено чувство за справедливост. В училище съм ставала да защитя някого, без да мисля за последствията. Винаги съм на страната на човека, несправедливо оклепан, омаскарен. Но и още: човек трябва да изслушва другия. Най-големият капан е да мислиш, че си прав. Вярвам в моята позиция и я защитавам, когато съм убедена. Но знам, че трябва да имаш уши и за другата позиция.
- Какво може да Ви промени?
- Човек се променя. Години наред се обличах в синьо. Сега предпочитам цветовете като червено, кафяво,зелено... Имах винаги един и същ парфюм. От другите ми ставаше лошо. Подарявах ги. Казвах на майка:”Боже, колко хубаво миришеш!” А тя:”Това е парфюмът, който ти ми даде, защото не ти понася.” Сега употребявам повече парфюми. Човек открива, че с годините много неща се променят в него, човек се развива в една по-богата палитра от чувства. Ние, раците, сме интровертни. Често се замислям – аз ли трябва да се променя или светът се променя и аз не мога да се впиша в него?
- Какво означава за Вас приятелството? Кои са приятелите Ви?
- Имам много приятели сред колегите си. Често си събираме с Мими Иванова и Ваня Костова. Панайот Панайотов –с него пък сме си кумували, дори преди малко си говорихме по Интернет. Мъжът ми е кум на Мустафа Чаушeв. Приятелите ми са от най-различни сфери. Много ценя хората, които са се реализирали в тяхната си област. Щастлива съм, че имам и такива приятели и се гордея с тях. Всеки е уникален. През целия си живот съм спазвала вътрешното мото: ”Не трябва да подценяваш другите и да се присмиваш на мечтите им..”. Когато човек има много приятели, не ги натоварва с толкова големи очаквания. Звънваш на десетина – и всеки е зает. На другия ден телефонът звъни до прегряване. Предателството: ако е от близък човек – допуснал си го до себе си, той ти знае слабостите и те удря точно там, където ще те заболи. Но нищо няма значение, ако човек не вложи смисъл в него . Животът е сложен, не можеш да очакваш съвсем прости решения. Хората са различни и това е хубаво.
- Умеете ли да прощавате? Разкажете ни.
- Да. Мисля, че трябва да се научим да прощаваме и на себе си, и на другите. Посещавах курсове по духовна йога,стигнах до пето ниво.. Научих се да наблюдавам себе си, да се разделям с негативните емоции. Всеки прави грешки – и се самонаказва, самоунижава. Но щом го осъзнаваш, трябва да си простиш. И да не допускаш едни и същи грешки..
- Какви са сънищата Ви?
- Ето един: катастрофирал е самолет. На площада пред президентството са се натрупали много хора,облечени в черно,които коленичиха за минута мълчание, питам и ми казват, “загинал е съсед, съсед е”. А аз си помислих: "Сигурно е някоя важна персона?! Разказвам на мъжа ми и питам какво ли може да означава сънят? “Не знам”, казва ми. На другия ден загина Борис Трайковски, президентът на Македония. Видяла съм това, преди да се случи. Сънувам кученцето ми в къщата на село, майка и татко са пред вратата – като че ли го чакат, кученцето е вътре, казвам му:”Можеш да се измъкнеш...”Бамби, така се казваше, много приличаше на сърненцето Бамби, излезе и започна да ми се радва, после се превърна в Лъки, починалото ми куче. На другия ден Бамби починал. Не можах дори да се изненадам. Сякаш горе някъде има информация и човек, без да иска, я докосва. Бамби беше младо и здраво куче. Бяло. Имам слабост към белия цвят, към белите животни – и кучетата ми и първият ми папагал - какаду, чинчилата, едно коте – орел го беше хвърлил и ние с Жоро го спасихме. Видях и бяла ластовица. Бяхме на село, ръмеше, аз бях вътре в къщата, а татко седеше на терасата и изведнъж ме извика на пожар, за да ми покаже бяла лястовица. Беше ми мъчно, че майка не можеше да стане да я види, че лежи вътре, а аз знам, че лястовицата беше дошла за нея. Странното е, че няколко години преди това бях написала песента ”Роди ме мамо с късмет”, в която казвам: "...там на жицата е спряла, мойта лястовица бяла..”. Сякаш съм знаела, че ще я видя.
-Човекът, който е най-близо до Вас?
- Жоро, съпругът ми. Вече до такава степен се познаваме, че и думите не са нужни. Макар че сме много различни – той е подреден, аз – много разпиляна,може би като повечето творчески личности. Оставям нещата за последния момент, тогава се концентрирам. Той е точен – ако трябва да се някъде, там сме в точно определения час – как го изчислява? Различни сме, това ни провокира да се развиваме. Жоро е роден на 13 февруари, Водолей е. На тринайсети ми върви. Живеехме на 13-тия етаж, на 13-ти декември е излязъл един от албумите ми... Фаталното число ми носи късмет. За вторника: родена съм във вторник. Мразех този ден, винаги изтръпвах и ми беше във вторник. А майка ми ми казваше,че аз може би си внушавам, че аз съм родена в този ден и той би трябвало да ми носи късмет. Години наред се страхувах от този ден,като някакво лошо предчуствие.И майка почина във вторник...Жоро е много добър, толерантен и грижовен е. Знаеш ли, той стана много чувствителен към болката и страданието. Намирали сме кученце на улицата, водили сме го на лекар – той и преди обичаше животните, но не така болезнено. Успях да го променя. Разбираме се и сме щастливи. Той е най-близкият ми човек. -Ще допуснете ли читателите по-близо до себе си – да видят как се създава една песен, какви са препятствията, има ли сълзи в процеса на създаването, има ли огорчения? Обикновено за хората, които слушат, остава усещането за нещо красиво, остава мелодията, чувството...
- Бях решила 19-ия албум, “Сърцето знае защо” да озаглавя “За всички мои сълзи”. Моите песни са изстрадани, преживяни. Понякога ми казват: "Напиши ми песен" – не знам как става това - да седнеш и да пишеш. Пиша – защото, когато ми е тежко, това е начин да се освободя. Димитър Ценов беше починал вече, но ми беше оставил негови неиздавани стихове, и веднъж,когато ми беше тежко, едно от неговите стихотворения ме провокира – така се роди песента “Живей за мига”. -А сега, за думите, които се превръщат в песен. Какъв текст предпочитате?
- В последния албум и повечето от песните са по моя музика и текст. Много е хубаво да създаваш нещо, имам вътрешна необходимост да създавам песни,за да се освободя от преживяното.
- Кои неща в живота Ви са поставени високо, какво бихте искали да опазите – или да спасите?
- Духовните ценности. Макар че живеем в много материален свят, ако някой ме помоли нещо, ще го направя. Един жест е много по важен. Парите не могат да ти дадат това, което друго нещо би ти дало. А днешните ценности се различават,по комерсиални са, но може би пък моето богатство са многото приятели.
- Поведението, което не одобрявате?
- Агресията. Не я харесвам – дори като излъчване от сцената. Не я приемам в никаква нейна форма. Не я одобрявам. Не знам – може би днес агресивното повече се цени?
- Откъде идва тази дълбока любов към животинчетата? Не се страхувате от никакво зверче, умеете да ги приласкавате, да ги предразполагате, всеки очаква да види Вашите телевизионни животинчета.
- Родила съм се с тази любов. На село, когато ходех при баба (Бог да я прости) – през ваканциите, винаги животните тръгваха след мен. Те са усещали тази любов. Не сядах на масата, докато не ги нахраня – нямаше да ми е сладко. Сита съм, когато те са нахранени. Знаеш ли, едно куче ме ухапа – и то по лицето – след това всички приятели смятаха, че няма да смея да се доближа до животните. Напротив, любовта ми към тях е по-голяма от това да мисля какво ще се случи и животните го усещат. Без думи умеят да ти говорят, да те наблюдават. По-големи философи са от нас. Ние търсим някакъв смисъл. Ако е студено, питаме се “защо”, ако е топло, пак “защо”...Те приемат нещата такива, каквито са. Суетата е задължителна за нашата професия, но когато съм с животните забравям за нея. Когато направих предаването, това беше моят начин да се откъсна от суетата. Не се опитвам да се харесвам на всяка цена – животните ме приемат такава ,каквато съм,без маска и грим. Любимото ми животно е конят, особено конят в бяг. Сега, с пътуванията си, не мога да си позволя да имам кон, но може би в някой друг живот... Конят излъчва сила, свобода, затова и кънтри музиката свързвам с него – с простора, с волността в задъхания бяг. От горските животни – всяко си има красота. Една колежка ме помоли за нещо, свързано с песента на животните и се разрових в много книги.Открих, че силата не е важна. Еленът има силен глас, но ще го чуят само други елени. Тихото гласче на сърната ще чуят всички елени. Не колко силно ще кажеш нещо е важно – а как ще го кажеш.
- Предпочитания: книги, театър, цветя, пътувания, уединяване, творчество – или от всичко по малко?
- От всичко по малко. Първите книги (татко ме е “заразил” с тях) са “През води и гори” и “Серенгети не бива да загине”. Сега чета езотерична литература, “Анатомия на духа”препрочитам много пъти. Всички наши физически заболявания имат предпоставки. Сега чета книга за силата на настоящето. Прекарваме повече време в мисли за бъдещето, за миналото, а ни няма в настоящето.
- Как се грижите за здравето си?
- Най-важно е човек да се наблюдава. Например Жоро сутрин изяжда една ябълка и се чувства добре. Но този “доктор” кара стомахът ми да стърже, ако не съм закусила. Мога да изпия и трийсет кафета, не ми действат като на другите хора. Просто трябва да се наблюдаваме, да знаем какви храни ни понасят, кои не. А вече има и тестове.
- Обичате ли да гледате през прозореца? За какво мислите, когато пред Вас преминава част от света, от деня, от непознатото?
- Тук не мога да си го позволя, мене ме гледат. Но когато съм в чужбина (обичам Финландия, простора й, въздуха, ходя почти всяко лято), обичам да седна и да гледам как минават хората, какво си говорят, как са облечени...Като бях дете, сънувах един и същи сън: в много висока гора съм и покрай мен минават огромни елени (после щях да знам, че това са лосове). Като влязохме в Скандинавия, видях същата картина – само че не съм на шейната от съня, а съм в автомобил. Виждаш нещо, което си сънувал, все едно съм живяла там...Странно.
- Какво Ви радва?
- Много неща. Животни. Хора. Жестове. Има толкова неща, които могат да те зарадват.