ХИЧ НЕ ЗАВИЖДАМ НА УЧЕНИЦИТЕ ДНЕС
част от интервю на Иван Георгиев за в-к “Спектър”, 1993г.

- Роси, ти раздвояваш вниманието си между професията на естрадна изпълнителка и водеща на едно от най-хубавите телевизионни предавания “За животните с любов...”. Остава ли ти свободно време?
- Почти не разполагам с такова. Но и двете занимания ми доставят удоволствие. Обичам еднакво и животните, и музиката. Пък и съм голям инат, правя предаването си напук на всички трудности.
- Съжаляваш ли за ученическите дни?
- Не знам. Когато си дете и ученик не съзнаваш, че това са най-хубавите години. Няма ги проблемите на възрастните, комплексите, натоварването. Все още не трябва да носиш отговорност за нещо и за някого. Понякога ми е мъчно за това време. И въпреки всичко не ми се ще да съм на мястото на учениците сега. Като си помисля в какво объркано време живеят и колко трудно ще им е да си намерят място, не мисля, че искам да мина наново по същия път.
- Как се чувстваш, когато си на сцената?
- Всеки път, като че ли е едно и също – трепет, вълнение преди да излезеш на сцената. Съмненията как ще те приемат, няма ли да забравиш текста.
- Пресата бегло отрази успехите Ви в Македония. Бихте ли разказали нещо повече за изявите Ви там?
- За първи път пях в Македония на “Интерфест – Битола ’92”. Там представих песента на Тончо Русев и македонския поет Йово Павловски “Заборави се што било”. Бях класирана на четвърто място след трима македонски изпълнители, т.е. първа от всички чуждестранни певци. Интересно е да се отбележи, че класацията се прави не от жури, а от публиката. Последваха покани за снимки в най-гледаните предавания в Македонската телевизия, а песента “Заборави се што било” стана “Песен на седмицата” през м. октомври 1992г. Получих покана за “Интерфест Битола ’93” и през юни тази година с П. Панайотов представихме песента “Сенки”. За моя голяма радост спечелихме две първи награди – в конкурса за песни и в конкурса за изпълнители. Получих покана за участие на фестивалите в Щип и Скопие догодина, а също така да запиша и да издам в Македония аудиокасета с песни от български и македонски автори.
- Какво Ви подтикна да “посъветвате” хората в една своя песен – “Живей за мига”?
- Поетът Димитър Ценов е автор на едни от най-хубавите ми песни – “Учителко, целувам ти ръка”, “Приятелите винаги остават”, “По въздуха ти пиша” и други. За съжаление той си отиде от този свят доста млад. След смъртта му сред стиховете, които ми беше оставил, случайно попаднах на “Живей за мига”. Прозвуча ми като послание към хората. Хубавите мигове са около нас и ние просто трябва да ги уловим и изживеем в момента, а не да се заблуждаваме, че ще дойде ден, когато ще можем да се наслаждаваме на щастието. Щастие няма, има само безброй щастливи мигове.
- Спомняте ли си кога и къде се запознахте с Вашия съпруг?
- След завършването на средното си образование с приятели сформирахме група “Следа”. Изпълнявахме песни в стил “кънтри”, но за да се появим по телевизията трябваше да запишем песни на български. Така се запознах със съпруга ми, който единствен ни подаде ръка и стана автор на първата ни, а след това и на други български песни. С него започнах моя творчески път, а по-късно се оженихме и повече от 10 години сме заедно.
- Вие сте завършили журналистика. Вашето мнение за начина, по който се пише за българската попмузика?
- За мен професионалната етика е много важно нещо. Когато давам интервю на живо, не се притеснявам, защото зная, че каквото и да кажа, няма да могат да го монтират или “изрежат”. Но когато давам интервю за пресата, предпочитам да го напиша черно на бяло, с копие за мен, защото много често “пишещите братя” се изкушават да преразкажат съвсем безразборно думите ми или да използват само това, което им върши работа. В повечето случаи журналистът изказва свое мнение и само използва нечие име, за да привлече вниманието на читателите.
- Грим, прически, сценични костюми – сама ли се справяте?
- Да, с изключение на сценичните костюми, защото не мога да ги изработвам сама. Никой не е в състояние да ме накара да облека нещо, в което не се харесвам и не се чувствам добре.