ОЩЕ НЕЗНАМ КОЙ ПУСНА СЛУХА ЗА МЕН И ВЛАДИМИР ЖИВКОВ
интервю на Иван Георгиев за в-к Уикенд, 2007г.

   “За първи път колегите ми честитят искрено”, споделя попзвездата след победата си в Бургас.
   “Посвещавам успеха на моята покойна майка. Тя много би се радвала за тази награда”, споделя Росица Кирилова в първото си интервю след победата на фестивала „Бургас и морето”.
   Роси за пръв път тази година се явява на форума и взе почетния приз. Часове след триумфа си певицата даде интервю за “Уикенд”.

- Кой се осмели пръв да Ви съобщи преди време клюката за Вашата “връзка” с Владимир Живков?
- Не помня кой пръв ми го е казал, но си спомням, че на един концерт дойде някакъв мъж, който ми каза, че знае, че съм била на Канарските острови с Владо Живков. Аз му казах, че няма такова нещо и че дори не съм го виждала на живо и не го познавам. А той каза: “Аз това го знам от много сигурен източник!” Тогава го попитах: “А аз какъв източник съм?”
- Как реагирахте на този слух?
- Беше ми много мъчно, че съм безсилна да опровергавам лъжите. Цялата държава беше убедена, че имам връзка с Владимир Живков. Как да докажа, че не е така?
- А кой според Вас го пусна?
- Сигурно никога няма да разбера. Но с годините разбрах, че слуховете съпътстват живота на известните хора и че не трябва да се ядосвам, защото това е нещо, което не мога да променя и да контролирам.
- Родителите Ви как приеха вашата връзка с мъж, по-голям от вас повече от 10 години?
- Не се зарадваха естествено. (Смее се.) Но за мен възрастта никога не е била фактор, а и беше по-важно аз да се разбирам с човека до мен, а не какво ще казват другите. Защото животът си е само мой и аз ще го живея, както смятам за добре. Може би една от най-силните ми черти е, че когато взема решение, мога да го отстоявам и да се боря за него.
- Защо подписахте в Пловдив, а не в София?
- Кумуваха ни Тома Спространов и жена му Джуди, които са от Пловдив, а и сватбата беше в много тесен кръг.
- Спечелихте “Бургас и морето” с песен, която сте си написала сама. Кое отприщи във Вас композиторската страст?
- Първият ми опит беше още с група “Следа” и с песента, с която за първи път се явихме на Младежкия конкурс през 1982 г. Но тогава решихме да пишем, че автор на песента е групата. По-късно през годините набрах смелост да издам мои песни в албумите “Живей за мига” и “Да бях вълшебница”. И така авторските ми песни започнаха да се увеличават като присъствие в албумите. Мечтата на моята майка беше да ме види като творец, а не само изпълнители. И с тази награда, която е първата ми като автор на песен, тя много щеше да се гордее.
- Кой първи Ви честити първото място в “Бургас и морето”?
- Наградата се пазеше в строга тайна до вечерта. И тъй като никой не ни се обади, ние с Жоро (съпругът и неин импресарио Георги Начев – б.р.) и авторът на аранжимента Пламен Велинов отидохме преди концерта да хапнем и да се разходим до морето. Когато пристигнахме в залата към 8 вечерта, на входа ми казаха, че имаме първа награда на журито и Жоро спешно трябваше да се върне до хотела, за да ми вземе костюма. Балет “Веда-джуниър” най-бурно и емоционално ми честитиха, а те бяха и първите, които още на репетицията ми казаха, че искат моята песен да спечели и че с най-голямо удоволствие танцуват на нея.
- А почувствахте ли завист? Честно.
- За първи път, откакто пея и участвам в различни конкурси, ми се случва всички колеги – без изключение - да ме поздравят и да ми кажат, че наградата ми е напълно заслужена. Всъщност много от тях ми го казаха още на генералната репетиция, но ми звучеше по-скоро като пожелание. Но дори да не бях взела никаква награда, това щеше да ми остане като най-голямото удовлетворение от представянето ми там, защото почувствах, че са искрени.
-Чувствала ли сте преди професионална завист? Имаше периоди, в които изпреварвахте “в пъти” по тиражи в гилдията?
- И при нас, както и навсякъде, има хора, които не умеят да губят достойно. Но аз и друг път съм казвала, че нашата професия не е спринт на къси разстояния, а маратон – има върхове, спадове, но времето показва кое е стойностно и кое не е.
Била ли сте недостижима за колеги и за фенове?
- Не знам какво имате предвид недостижима. Обичам колегите си и съм в прекрасни отношения с тях, ценя и феновете си. Приятелите си избирам по сърце, което не изключва те да са и сред колегите и феновете.
- Помните ли инциденти или комични случки с почитатели?
- Случки има много, но в момента се сещам за една полякиня на един концерт с Панайот Панайотов и оркестъра на Иван Пендачански в летния театър във Варна. Тя беше дошла да си вземе автограф и тъй като беше голяма блъсканица и тогавашната милиция не можеше да удържи тълпата, в суматохата някой блъсна един прожектор и той падна от голяма височина върху нея. Откараха я в болница, а нашият осветител от страх да не го изкарат виновен, макар че нямаше за какво, изчезна. Оказа се, че е спал на плажа и едва го открихме на другия ден. Срещнахме се после с полякинята, тя се оправи, но този автограф със сигурност го е запомнила за цял живот.
- Имаше ли нещо конкретно, което Ви накара да проумеете, че славата е бреме?
- Не обичам шума в буквалния и в преносния смисъл, а професията ми е свързана до голяма степен с него. Освен това предпочитам да направя няколко концерта и да напиша няколко песни, отколкото да разказвам в дълги интервюта колко песни съм изпяла, защо, къде и т.н.
- Как бе създадена група “Следа”, на която за кратко бяхте солистка?
- Бяхме приятели, които се събирахме след училище в двора на ул. “Паренсов” в София, свирехме с китари и беше много весело. Постепенно се оформи и групата, защото ни събра любовта към кънтри-музиката и започнахме по-професионално да гледаме на нещата.
- Колегите как приеха, че започвате да пеете самостоятелно?
- Сигурно им е било мъчно, защото се разпадна една група, която за времето беше доста уникална и самобитна – нямаше много кънтри-изпълнители тогава. Но всеки има своя път на развитие и пътищата ни се разделиха. По-важното е, че си останахме приятели до днес.
- С кои колеги сте пътувала най-много?
- С Панайот Панайотов и с Георги Христов съм пътувала на големи турнета, с тях имам и по един самостоятелен албум. А иначе съм правила концерти из страната и с Мустафа Чаушев, Боян Иванов, Дует “Шик”, Глория, Богдан Томов, много са.
-А връзката с Братя Аргирови?
- Тя беше невероятен хит за онова време и макар че имахме само две песни с тях, мисля че нашето трио се оказа много сполучливо и запомнящо се. И до днес като пея “Избрах нарочно вас”, казвам, че тази песен съм я пяла с близнаците, но тъй като ги няма, си каня хора от публиката да я изпеят с мен. И винаги се намират такива, които освен че имат смелостта да излязат, знаят и текста и става голям купон.
- Правите турне през 1990 г., когато в страната имаше криза за бензин? Не беше ли лудост?
- Тогава пътувахме на концерти с Мустафа Чаушев. От град на град винаги се намираха фенове, които да ни помогнат да стинем до другия концерт – като ни намираха туби с бензин.
- Кой Ви посъветва успоредно с кариерата да завършите журналистика?
- Кандидатствах в Софийския университет, специалност английска филология, заради родителите ми, които смятаха, че музикант къща не храни, че всичко е до време и че тази професия не е сериозна. По-смешното беше, че баща ми рано сутринта отивал да види резултатите, започвал да ми търси името от долу нагоре, стигнал някъде до средата и разочарован, че ме няма, тръгнал. После обаче се върнал и продължил по-нагоре, за да види, че съм приета на първо място в списъка. След една година се прехвърлих журналистика и това завърших.
- Известна сте и с предаването си „За животните с любов”. За кое животинче – ваше или от предаването, си спомняте с най-много тъга?
- Имам много тъжни случки, свързани с животните. Най-тежко преживях смъртта на Лъки, първото ми кученце, една болонка, която беше неразделна част от живота ми цели 12 години – пътуваше с мен навсякъде. На следващия ден трябваше да заминем за Лондон с екип на предаването и всичките ми интервюта от там бяха с тъмни очила, за да не се виждат подпухналите ми от непрекъснат плач от очи. И любимият ми папагал Гого – жълтокачулат какаду, когато излетя от ръцете ми. Беше през един много студен декември. Четири месеца всеки ден аз обикалях по баирите около къщата ни и го виках, но така и не го намерих.
- Говори се, че до края на годината ще направите голям концерт по повод 25 години на сцената?
- Много работа ми предстои, надявам се да стане хубав концерт, защото в него приеха да участват и Лили Иванова, Васил Найденов, Веско Маринов, Панайот Панайотов. Поканила съм и колеги, с които съм пяла през годините, и такива, които ще изпеят мои песни. А самата аз се надявам да припомня на зрителите и най-големите си хитове, и да изпея най-новите си песни. Песента от Бургас “Като да и не” е само една от тях. Дотогава се надявам да завърша и 20-ия си пореден албум.
-Какво бихте искала да промените в себе си до този концерт?
- Да стана по-организирана и да мога да си разпределям времето така, че да ми стига.