ВИДЯХ БЯЛА ЛЯСТОВИЦА
интервю на Антон Стефанов за в-к "Седмичен труд"

Като дете Роси Кирилова често боледувала, ама и с температура постоянно си пеела. Дори веднъж, когато дошла лекарка и чула, че е много музикална, дала на родители и телефон на редакторка от радиото. Така едва четири годишна Роси станала водеща на "Добро утро, мили дечица" и тъй като не можела още да чете, научила наизуст цели седем страници текст. По-късно е участвала и в телевизионните предавания "Лека нощ, деца" и "Приказки по телефона". Малцина знаят, че Роси е била момичето от клипа на песента "Тишина" на Васил Найденов.
- Роси, на 2 юли имаше рожден ден. Плашат ли те годините?
- Не, старая се да ги приемам такива, каквито са .Но още от ученичка не обичам рождения си ден. Ядосвах се, че не мога да го празнувам с приятели, тъй като все се падаше в периода, когато сме ваканция. Веднъж за Цветница в училище пък бях занесла най-хубавите по онова време бонбони "Пияни вишни", за да почерпя, а децата ме питаха "А, ми ти имаш ли имен ден?" толкава обидно ми стана, че от тогава и него не празнувам.
- Все пак кой подарък за рождения ти ден най-много те зарадва?
- Говорящият папагал Гого. Дори го обучих да казва: "Честит рожден ден". Подари ми го моят съпруг Георги Начев. Много съм щастлива, защото вече всички папагали си имат и волиера в двора.
- Колко животни всъщност отглеждаш в къщата си?
- Отдавна не ги броя. Костенурките са четири, две кучета, две котки, пет папагала, две канарчета и три таралежа...
- На входната врата може би трябва да напишете "Зоопарк Роси Кирилова"?
- Точно това си говорихме наскоро, че трябва да открием сезона за посетители.
- Кои са били най-щурите ти гости в предаването "За животните с любов"?
- Безспорно това е кенгуруто на цирковата фамилия Мария и Данчо Йорданови. Те го доведоха заедно с маймуна, малко кученце и папагал. В един момент кенгуруто започна да скача и още имаме следи по мокета. Ако не го бяха удържели, щеше да изпотроши целият ни декор.
- Телевизията се превърна в твоя голяма страст, но ти имаш роли и в киното. Защо не продължи?
- Все бях в масовката и си мисля, че трябва да има хора като мен, за да изпъкнат главните герои. Така и не разбрах дали ставам за киното, а и съдбата ме отведе на естрадния подиум. Следвах също журналистика. Е, ако сега някои реши да снима филм с животни, спокойно може да ме ползва.
- Славата е нож с две остриета. Как се отнасяш със злобните писания по твой адрес?
- Мъчно ми е. Човек гради доброто си име с години, а в един миг някой злонамерен човек може да го оцапа. Не съм давала никакви поводи да ме петнят, а и не обичам да съм в устата на хората. Знам, че лошите неща, които се пишат за мен не са верни и въпреки това болката е голяма. У нас нищо не може да остане чисто. Не съм отмъстителен човек и никога не ми е минавало през ум да си връщам на някого, но съм сигурна в едно - рано или късно всеки си плаща сметката.
- А къде отива болката?
- Трупа се. Ето, сега говорят, че човекът щял да живее 1200 години. Добре. Може би ще измислят да си здрав, да се запазиш и млад, но кой ще изчисти от душата ти всичките болки и отрицателни емоции?
- За съжаление съдбата не бе благосклонна към теб през тази година. Почина майка ти.
- В такива моменти човек разбира колко временно е всичко и че не бива да се ядосва за глупости. За това си казвам: "Когато някой ден си тръгна от този свят, трябва да си отида с достойнство, както го направи майка ми." /разплаква се/ Много пъти съм си мислила, че няма нищо случайно. Ще ти кажа нещо, което не съм споделяла никога. Аз видях бяла лястовица. Две години преди това написах песента "Роди ме, мамо, с късмет", в която се казва: "Там на жицата е спряла мойта лястовица бяла." Ето, че се случи. Сякаш го бях пророкувала. Когато я видях, започнах да търся камера, защото мама беше на легло и исках да й я покажа. Наистина има необясними неща. Едно от тях е, че мразя вторника и майка си отиде точно в този ден.
- Имаш брат. Той с какво се занимава?
- Представител е на фирма за лекарства и е с десет години по-голям от мен. Той е първият човек, който ме е учил да свиря на китара. Голямата му мечта беше да се занимава с музика. Като излизаше в чужбина все си купуваше дискове и касети. Така се завъртяха нещата, че той тръгна в друга посока, а мен съдбата ме качи на сцената, без въобще да съм мечтала да стана певица.
- Какви бяхте, като малки?
- Като куче и котка. Веднъж той беше дошъл вкъщи с гадже и за да се пошегувам, изсипах цяло шише скъп парфюм върху главата на момичето. Детска му работа! Брат ми беше по спортовете и даже съм ходила с него на курсове по карате и джудо. Тъй като бях най-малката всички ме щадяха и заради това не успях да усетя тръпката от спорта.
- А как се запозна със съпруга се Георги Начев?
- Направихме група "Следа" с Пепи Писарски и компания. Жоро ни написа текстовете на две песни и така се запознахме през 1981г. вече 19 години сме заедно. Трябва да ми дадат медал за храброст.
- Как сте си разпределили задълженията вкъщи?
- Жоро пазарува, аз се занимавам с домакинската работа. Не мога да се похваля, че съм много добра в тази област, но и той не е капризен. Може да яде само пържени яйца и макарони. Жоро е поел задължението да говори по телефона. За мен това е истински кошмар. Изпитвам ужас от слушалката. В момента, когато все пак се наложи да говоря, цялата се изпотявам. За това нямам и мобилен телефон.
- Не си ли имала ухажори през това време, с което сте с Жоро?
- Не съм по авантюрите и не ми се въртят очичките. Ние се събрахме по любов, а и годините успяхме да си стиковаме характерите. Жоро знае, че като избухна, хвърчи огън и жупел и не трябва да ми е пред очите.
- Имаш много хитове зад гърба си, но коя е твоята песен?
- Най-много хората се радват на "Учителко, целувам ти ръка", голям хит стана и "Боса по асфалта". Има обаче една песен, която не пея често по концерти, ала смятам, че ми пасва най-добре - "Да бях вълшебница". И затова, като стане нещо, което ме натъжава си казвам: "Ех, да бях вълшебница!"
- Смешни случки на сцената имала ли си?
- Правили са ми номера. Пеех бавна песен а публиката се заливаше от смях. Като си погледнах в краката, видях, че музикантите са пуснали на сцената моето куче Лъки. Боян Иванов пък излезе веднъж по жълта нощница, докато пеех "Боса по асфалта".
- Какво все още не си успяла да направиш в музиката?
- Не съм много по рекламата. Ето например нямам клипове на най-популярните си песни. Вярно пея ги по участия, но на телевизионния екран не се въртят. Не успях да направя и кънтриалбум.
- А как звучи неизпятата ти песен?
- О, не знам. Когато съм в най-голяма депресия, на следващия ден се раждат най-хубавите песни. Чрез текстовете и музиката се освобождавам от напрежението
- Пропусна ли нещо в личния си живот?
- Ако ме питаш за деца, не е затова, че не съм искала да имам или че работата е била над всичко. Просто така се случи. Много неща сме опитвали, но никой няма отговор. /разплаква се/ Може би така е трябвало да стане, за да не отиде моята любов за едно дете, а за много повече.
- А какво си казваш най-често?
- Миналото е история, бъдещето е мистерия, днешният ден е дар от Бога и човек трябва да му се радва.