ВЯРВАМ, ЧЕ СМЕ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ДЯВОЛИ НА ЗЕМЯТА
интервю на Валентина Иванова
сп. Лична драма - 2005г

Малко са хората, които не могат да затананикат някоя от песните й, превърнали се в евъргрийн. Мечтае да стане актриса, завършила е журналистика, а съвсем наскоро - филмова и телевизионна режисура. Повече от 10 години е автор и водеща на предаването "За животните с любов". Винаги усмихната и позитивно настроена, Роси Кирилова е от таза половина на човечеството, която вярва, че сме дошли на този свят да се обичаме и да правим добро.
- Роси, остават броени дни до Коледа. Нека си поговорим за едно прекрасно качество - човешката доброта. Не ти ли се струва, че напоследък става все по-дефицитно?
- Така е, може би защото живеем в стрес и напрежение, всеки си създава някакъв свой свят и хората се отдалечават един от друг. В днешно време никой не разчита на другия, който би могъл да му помогне, по-скоро сам се спасява в трудните моменти. А лошото е, че ценностите се измениха и всеки очаква, когато даде нещо, да получи в замяна. Затова много трудно се опазват такива неща като любов, толерантост, топлина, ако щеш. За съжаление сме в някакъв преходен период, когато материалното ни е обсебило. За да се пречистим може би трябва да минем през тази духовна криза, в която живеем сега, знам ли…
- Тоест ти вярваш, че ще я преминем?
- Да, вярвам, може би бавно става, но всеки осъзнава, че любовта и доброто движат света.
- Лошото е, че достигаме до това, когато преживеем някаква лична драма, изпитаме голямо страдание от нещо.
- Ами то затова се случва, за да ни накара да осъзнаем истинските стойности. Човек е склонен да си живее в постоянство, по инерция - може да не е добре, но е свикнал. А животът се променя. И всеки трябва да се нагласи към новото, да преосмисли някои неща, макар да не му се ще, защото в бъдещето има много неизвестни.
- А ти как успяваш не просто да съхраниш тези качества, но и да ги проявяваш към хора и животни?
- Един психолог навремето беше казал, че човек се ражда с две нагласи - любов и омраза. От него зависи коя ще развие повече. Аз си мисля, че през годините съм развивала повече любовта. И винаги когато съм я давала, съм го правила от сърце, а не за да получа нещо. За себе си съм разбрала, че моят смисъл е да създавам радост на хората, да помагам на животинките. Правя го от сърце. Ако ти не си настроен положително към света, как искаш той да е настроен към теб? Така че, ако си решил да ти е хубаво, значи ще ти бъде.
- Разбрах, че се занимаваш напоследък с йога.
- С духовна йога най-вече. Открих я за себе си, когато майка ми и баща ми починаха. Всъщност ние със съпруга ми за 3 години загубихме родителите си. Много трудно се разделяш с тези, които обичаш. В такива моменти се замисляш за много неща, за това къде е смисълът на живеенето и започваш да си правиш някаква равносметка. Осъзнах, че когато си тръгваш от този свят, не ти е нужно почти нищо. Една дреха, за да те облекат и нищо друго не можеш да отнесеш със себе си. Тази мисъл винаги е съществувала в мен подсъзнателно, но тогава сякаш се открои по-ярко. И защо е този стремеж у нас непрекъснато да купуваме нещо, да имаме? Идваш на този свят сам и гол и нищо не можеш да отнесеш от тук. Единственото, което оставяш след себе си, е доброто, което си направил приживе.
- Освен, че ти помогнаха да си отговориш на въпросите, какво друго ти дават заниманията с духовна йога?
- Имам едно... не знам качество ли е, дефект ли е. Когато става нещо лошо, аз го усещам като енергия, без видима причина започва да ме задушава нещо и да ме избива на плач. И след това разбирам, че нещо се е случило. Затова отидох, за да попитам, след като получавам такива сигнали, без да ги искам, как да разбера откъде идват. Това не го разбрах... (смее се.), но разбрах други неща. Беше ми от много голяма полза, защото в тези курсове се събират хора, които имат нагласата да правят добро, да се развиват. И знаеш ли каква положителна енергия има на такива места.
- Повечето бяха дошли там, след като са преживели нещо. Значи наистина тези драми, които се случват, различни при всеки
- при мен раздяла с родителите, при други тежка болест, нещастна любов или нещо друго, те променят в положителна посока. Това е волята на човека да се пребори сам. Значи можем да се нагласим да мислим положително. Не, че не реагирам силно емоционално на моменти и не излизам от равновесие, но по-бързо се възстановявам. Човек трябва да е от желязо, за да не преживява нещата, но въпросът е как ще се възстанови. Преди години, когато много се ядосвах за нещо, до 2 дни и съм болна. Значи емоционалната предпоставка веднага води до физическо страдание. Сега по-рядко се разболявам, ако щеш.
- Роси, някои твърдят, че тези, които много обичат животните и се прехласват прекалено по тях, всъщност не обичат хората.
- Не бих казала. Напротив! Човек трябва да обича всички живи същества и не може така да се дели - обичаш животни, а не обичаш хора, или обратното. Не мога да допусна, че тези, които обичат животните, не обичат хората. Може би има такива, които са се повманиячили в любовта си към домашните си любимци, но не мисля, че за сметка на това мразят себеподобните си.
- Много хора пострадаха от бездомните кучета, които се превръщат в истинска опасност за здравето и живота ни. Как виждаш разрешаването на този проблем?
- Има зли кучета, не го отричам. Но има и пияни шофьори, значи ли, че трябва да забранят колите заради тях? Има и зли хора, дай да ги отделим от другите... Ако искаш да помогнеш да се реши проблема, ами намери цивилизовано решение. Кучето действа инстинктивно. Ти не можеш да го обвиняваш, че е зло. Трябва да се направи така, че да има приюти, всяко куче да си намери дом. Когато човек иска да си измие ръцете казва - много зли кучета има, затова трябва да се махнат. Това е най-лесното.
- Не ти ли се струва, че напоследък се зароди някаква мода сред богатите хора да отглеждат екзотични и скъпоструващи домашни любимци?
- Да, стана много модерно тези богаташи, които имат пари, да създават мини зоопаркове с много редки животни. Аз нямам нищо против, но за мене е много важно дали те ги гледат и се грижат за тях, или е само показно. Ще ти разкажа нещо много интересно. С екипа на предаването бяхме при един човек, когото по-късно застреляха. Искахме да говорим с него, да покажем изключително редките животни, които имаше. И той ни разведе в своя зоопарк. Изненадах се, защото до всяка клетка, до която се доближаваше, животните идваха веднага, галеха се. Това значи, че той не ги е взел просто, за да покаже състояние. А този човек всъщност бе престъпник. Това сигурно е някаква компенсация за него. Бях много впечатлена не толкова от редките видове, които видях. Там имаше пантера, която му се галеше, радваше му се. Папагалите, на които знам колко е трудно да спечелиш доверието, кацаха по него, целуваха го. Значи той се занимаваше с тях, обичаше ги, а те чувстваха това. Имаше много гледачи, която се грижеха за хигиена, за хранене, но на животните им е необходимо внимание и топлота и явно този човек им го даваше.
- В тези предпразнични дни ми се иска да те попитам, вярваш ли в коледни чудеса?
- Ами нали казват, че чудесата идват там, където хората вярват в тях. Не знам защо по празници човек се настройва да му се случват чудеса. Всъщност те могат да те споходят всеки ден, стига да имаш сетивата да ги усетиш. Приемаме лошите неща, а хубавите не ги забелязваме. Открила съм, че не е важно какво имаш, а какво правиш с това, което имаш. Затова вярвам в чудеса и, дай Боже, да са повече!
- В какво друго вярваш?
- Вярвам, че не сме най-големите дяволи в света... Вярвам в Бог без да съм религиозна до такава степен, че да спазвам всички ритуали. На църква ходя понякога, но да запалиш свещичка вкъщи за мене има много по-голяма стойност, отколкото да демонстрираш показно, че спазваш религиозните обичаи.
- А суеверна ли си?
- Любимото ми число е 13. Някои хора го смятат за фатално, а за мене е най-щастливото. Преди години живеехме на 13-ти етаж, албумът ми - "Живей за мига", който е една философия за живота, излезе на 13-та дата, мъжът ми е роден на 13-ти. Въобще на 13-ти се случват само хубави неща.
- Роси, а би ли тръгнала все още боса по асфалта, както пееше в една своя песен?
- Абеее, бих. И много често го правя, не заради песента, разбира се. Когато ходиш боса по асфалта, се връщаш към детството. Някак се пречистваш, докосваш се до земята. А всяко нещо, което те връща към природата, те зарежда.