ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА
интервю на Лидия Маринова
Сп. “Уют вкъщи” – 1998г

Роси Кирилова е зодия “Рак” – родена е на 2 юли. Петнадесет години е на българската естрадна сцена и за това време е издала петнадесет албума, като последният – двоен, наречен “Бог да е с теб” съдържа 40 златни хита и излиза в чест на този своеобразен юбилей. Петнадесет години тя ни радва със своите хубави песни и с неотразимата си слънчева усмивка.
Разговорът ни е в навечерието на промоцията на двойния албум и естествено идва първият ми въпрос:
- Роси, искам да ти честитя този голям успех! Ти си първият естраден изпълнител в България, който издава двоен албум. Как избра тези 40 песни, които са включени в него, когато си изпяла над 250?
- Наистина това беше сериозен и труден избор. Обичам всичките си песни, защото във всичко, което правя, влагам много от себе си. Убедена съм, че така трябва да бъде, а при мен това е естествено, просто така съм устроена. В албума има три нови песни, другите са създавани през тези петнадесет години и не можех да не включа песни, като “Боса по асфалта”, която ми е като визитна картичка, “Живей за мига”, “Тишина”, “Учителко, целувам ти ръка”, “Най-добрата дума”… Всички много си ги обичам и съм благодарна на хората, които през цялото време работеха с мен и за мен. Една от новите песни е “Коледа без теб”. За първи път правя коледна песен и тя е посветена на всички тези, които съм загубила, но които нося в сърцето си.
- Как стана така, че се отдаде на музиката?
- Случайно, както стават повечето неща в живота ни. Мечтаех да стана артистка, но сега не съжалявам… още от малка, бях още на 4 години, участвах в детски предавания по радиото и телевизията. Още не можех да чета, а трябваше да уча по седем страници наизуст. И се справях. Идваше моят ред, казваха ми: “Роси, ти си” и аз започвах… А след като завърших училище започнахме с една група да пеем кънтри песни по компании, после по-сериозни изяви, след това се отделих сама и… така. Никой не ме е учил, някак от само себе си. Всеки човек си има своята звездичка. Вярвам в това.
- Зная, че завърши журналистика. Какво ти даде това?
- Още преди да завърша журналистика съм си мислила, че образованието е една предпоставка да се отдадеш на дадена професия. Много хора имат нужното образование, за да изпълняват една професия, но нямат призванието за това. То не им идва “от вътре”, както се казва… За себе си мога да кажа, че се занимавам с неща, които съм сигурна, че мога да направя. Това се отнася и за естрадния подиум, и за телевизионното ми предаване. В началото беше много трудно, телевизията е сложно нещо, въпреки че, когато се гледа вече готовият продукт, самото излъчване на предаването, изглежда лесно отстрани… Но успях да науча много в самия процес на работата, дори не толкова да науча, колкото да усетя. Водят ме интуицията и вътрешният заряд. Разбира се, благодарна съм и на всички, които ми помагат, които са до мен, за да мога да осъществя това, което искам да направя.
- “За животните, с любов” е едно предаване, което нищо не натрапва директно, което наистина показва любовта ти към животните, към природата около нас и сякаш ни прави по-добри. Откъде идва това?
- Още от съвсем малка много обичам животните. Имам една снимка, може би първата ми запазена снимка, на която съм на годинка и половина. На нея съм прегърнала животни много по-големи от мен и изглеждам безкрайно щастлива. От дете винаги заделям по нещо в джоба или чантата си, част от моята закуска, с което бих могла да зарадвам някоя животинка. Този навик ми е и до сега.
- Какво ти дава общуването с животните?
- О, страшно много! Те не те притесняват, не ти досаждат, не ти изменят… В едно предаване снимахме една игуменка, която каза: “Животните са ти верни до гроб, докато един човек и цял живот да му правиш добро и само веднъж да не успееш, може да се превърне в твой враг. Не мога да го забравя… Животните са наистина само преданост и любов! Албумът ти е озаглавен “Бог да е с теб!” В навечерието сме на коледните празници. Какво е за теб Рождество Христово? Това е най-хубавият празник, най-семейният. Знаеш, че ние, “раците”, сме домошари хора. Въпреки многото ангажименти, на този празник отказвам всякакви участия, защото искам да бъда със семейството си. Моето най-голямо “имане” е семейството ми. Израснала съм и съм възпитавана в този дух и с радост прекарвам най-светлия християнски празник с най-близките си хора, които много обичам.
- Беше дълго време на специализация във Франция. Пътуваш покрай телевизионното предаване много. Би ли искала да живееш другаде, не в България?
- Бих искала да пътувам наистина много, да видя много страни, да срещна много светове, но мисля, че щом съм се родила тук, това не е случайно. Не, не мога да живея постоянно другаде. Англичаните имат една чудесна поговорка: “На изток или на запад, вкъщи е най-добре”.
- Кажи нещо за новия си дом.
- Радвам се, че отскоро живеем в къща с двор, където животните ми могат да се чувстват по-свободно и естествено, с много зеленина. Обичам топлината на дървото и вкъщи почти всичко е от дърво. Чувствам се уютно и приятно, с удоволствие прекарвам времето, което ми остава извън ангажиментите, у дома, край камината… Домашното огнище…
- Какво е за теб приятелството? Имаш една чудесна песен “Приятелите винаги остават”.
- Ами това е, отиват си любови и омрази, приятелите винаги остават… както пея. Приятелите не носят специална емблема на ревера, те може да нямат титли, звания, пари …, но да те разбират без думи. Духовната връзка е същността на приятелството.
- Какви хора обичаш? Кои човешки качества цениш най-много?
- Преди всичко етичността в отношенията между хората, толерантността между тях и чувството за мярка във всичко. С Жоро /съпруга й Георги Начев, б.а./ сте почти непрекъснато заедно. И в работата, и вкъщи. Сама казваш, че без него не би успяла да постигнеш всичко това през тези години. Къде е разковничето, за да се запази любовта между двама души? Може би в самата любов, в приятелството между тях и в тази толерантност, за която ти казах… А и аз явно съм имала късмет, че сме се срещнали с него.
- Мислиш ли, че в днешното време на “оцеляване”, хората намират време за поезия, за музика?...
- Човек е тяло и душа. Когато боледува тялото ни, търсим лекар, за да ни помогне да оздравеем. А лекът за нашите души е изкуството. То винаги ще ни бъде необходимо, за да се чувстваме хора.
- За какво си мечтаеш?
- О, обичам да мечтая… С годините се разделяме с доста илюзии, но с мечтите за щастие – не. Мечтая си предимно вечер, след като свърши претоварения ми ден. Ето, например, една моя мечта – да посетя зоопарка в Холивуд, който е създаден за нуждите на киното или островите Джърси и Корфу, на които е посветил книгите си чудесният писател Джералд Даръл…
- Какво би искала да постигнеш още за себе си?
- Преди всичко искам да сме живи и здрави, аз и всички, които обичам и които ме обичат… От утре животът продължава!...