ПЕСНИТЕ ДАРЯВАТ ХОРАТА С МЕЧТИ
интервю за сп. “Съдби” – 2002г.
Новият албум на Роси Кирилова “Роси и приятели” съдържа дуетни изпълнения на певицата с много от звездите на българската попмузика. В него са включени четиринадесет песни, албумът излиза на аудиокасета и компактдиск. Освен известните дуети на Роси от близкото и по-далечното минало заедно с Нели Рангелова, братя Аргирови, Георги Христов, дует ШИК, Георги Мамалев и Шкумбата, в албума са включени и четири нови песни: “Първо либе” – дует с Панайот Панайотов, “Първи бяхме на хорото” /нова версия/ - дует с Мустафа Чаушев /с тази песен двамата певци пожънаха голям успех на съвместно турне в Турция през 2001г.; както и “Лудо младо” – дует с Ваня Костова. Пилотен сингъл на албума е новата песен “Приятелство се подарява” в изпълнение на триото Роси Кирилова, Ваня Костова и Мими Иванова. Заснет е и видеоклип по тази песен.
“Рива Саунд” е продуцент на албума, който е десети пореден в съвместната работа на Роси Кирилова и музикалната компания. Този положителен факт сам по себе си е уникален в българския музикален живот. Догодина Роси ще празнува своя двадесетгодишен творчески юбилей. Тя е една от любимите изпълнителки на българите от различни поколения, новите й песни веднага се запяват, защото са жизнерадостни и мелодични.
Известната поппевица е и водеща на телевизионното предаване на Канал 1 “За животните с любов”. Роси Кирилова е издала и популярните албуми “Любов завинаги”, “Всяко нещо има свое време”, “Приятелите винаги остават”, “Има шанс, няма шанс” и др.
- На какво останахте вярна въпреки всичко?
- Наистина ми е трудно да отговоря категорично. Разбира се, че на почитателите си. Мисля, че е дошъл моментът на равносметка на изминалия творчески път. Може би ще намаля скоростта, за да се огледам. Няма да предприемам нищо прибързано, защото и без друго времената са доста изнервящи.
- С какво се характеризира съвремието?
- Със замърсеното жизнено пространство – в екологичен и в социален аспект. Появиха се доста недостойни хора, които отнемат от енерегията ни. Но вероятно това е нормално за настоящия етап на развитие. Тревожно е, но не е отчайващо. Животът сам ще се справи с негативизмите.
- А може ли човек сам да им противодейства?
- Мисля, че индивидът, нормалният човек, не трябва да се стреми към противодействие. Напротив, той трябва да върви категорично в своята си посока, да работи за реализиране на приоритетите си, като се стреми да постигне вътрешно равновесие.
- Каква е ролята на хората на изкуството, в частност на певците?
- Нашата роля е да накараме хората да мечтаят. Призвани сме да поддържаме духа им с красотата и творчеството.
- Какви бяха желанията и мечтите Ви, преди да станете поппевица?
- Музиката ми дойде много преди журналистиката, защото пея от 1981 г., когато с група “Следа” изпълнявахме кънтри песни. След това започнах самостоятелна кариера и кандидатствах журналистика. Исках да стана актриса, но не ме приеха в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”. И така съдбата ме отведе на естрадния подиум малко неочаквано, но пък щастливо.
- Кой пръв Ви “запозна” с китарата?
- Мечтата ми беше да свиря на китара, но родителите ми ме записаха да уча акордеон и солфеж. По онова време май не беше модно момичета да свирят на китара. Брат ми стана първият ми учител, научи ме да си акомпанирам някои популярни песни на “Ийгълс”, “Кридънс”, както и известни тогава български мелодии.
- Труден ли е пътят към успеха, лесно ли се доказва талантът?
- Разбира се, че никой никого не чака току-така с отворени обятия. В борбата за себедоказване всеки е сам. Важното е да си вярва. Това, че България е малка страна не бива да ни създава комплекс за малоценност. Има нужда не от звездомании, а от реализация на талантливите хора. Защото страната ни може да е малка, но пък е родила големи имена в областта на литературата, музиката, театъра, киното, изобразителното изкуство, науката.
