Роси Кирилова е много мил човек. Искрена, добронамерена и готова да отговори на приятелството с приятелство. Тя е от онези хора, които вече рядко можеш да срещнеш днес… Естествена и непринудена – с една дума – добър човек. Може би днес много хора от младото поколение не знаят, че Роси беше една от най-големите звезди на България, аз и моето поколение израснахме с много от нейните песни, които тогава бяха мега-хитове! Славата през всичките тези години не я е променила за разлика от много други “успели” певци. Роси си остана естествена, неподправена.Не е фалшив човек, който на екрана да е един, а в живота съвсем друг. Тя е това, което виждаме – усмихната и приятна, добра душа.
За мен тя е по-специална личност. Когато бях на 13 години и започнах да пея с група – началото на моята кариера – започнах с нейни песни. “Боса по асфалта”, “Най-добрата дума”, “Учителко, целувам ти ръка”, “Нощни прозорци”... Това бяха песните, с които започнах. Затова и без да я познавам лично, аз я чувствах близка. И през ум не ми е минавало, че години по-късно с Рои ще бъдем приятелки. Уважавам много както нея, така и съпруга й Жоро Начев. Искрено им пожелавам успех във всяко начинание!
Късмет мила Роси! Ти го имаш, защото това е съдбата, която застига истинските хора, добрите хора...
