Всички, които ценим българската популярна музика, трябва да сме изключително благодарни на Роси Кирилова за свежия полъх, който тя внесе в средата на 80-те години. По момичешки, наистина като "боса по асфалта", тя запя по нов, достъпен начин, за същите неща, от които естрадата ни беше се банализирала.
Това пък, което днес наричат попфолк, в нейния репертоар се появи още през 1990 г., но в много, много чист вид, с ухание на българско, а не на ориенталско. Имам предвид диско-песните й с фолклорно звучене "Месечинко, чакай" и "Ден до пладне".
Роси се появи като "модерна вълна" и заслужено прикова моментното внимание и обич на публиката, а днес тя се радва на трайната й обич, защото модиите се менят непрекъснато, а тя остана вярна на своя натюрел, т.е. на зареденото със сърдечност изкуство.
