Безплатно кино

Сякаш на кинолента
живота бързо пред мен минава.
И онемяла гледам
как с мен съдбата се забавлява.
Била ли съм щастлива – 
дори не съм разбрала.
И как по пътя дълъг
мечтите свои съм разпиляла.
А две очи с насмешка
ме гледат от екрана
и казват:”Няма грешка!
В живота нищо не се повтаря!”.

Сякаш на кинолента
живота бързо пред мен минава.
И онемяла гледам
как с мен съдбата се забавлява.
И всичко тъй красиво 
е зрителна измама,
щом всяка малка радост
цена си има и то голяма.
Едва сега разбирам – 
животът ми е заем.
И със безплатно кино
заплащам скъпо аз своя наем.


Спомени много, ала не мога
даже да ги прегърна – 
щом ги докосна само,
те мигом се отдръпват.
Бавно напускам киносалона,
чувствам се отмаляла.
Филма ли беше тъжен 
или фалшив финала?!
Спомени много, ала от тука
живота продължава.