Бялата река

Пак се връщам при теб 
и докосвам брега,
моя сребърно-бяла река
и оглеждам се в твоята бистра вода.

Виждам себе си там,
като малко дете,
скрита болка във мене расте-
за момчето,което го няма сега!

Своето детство зова край старите върби,
а невидимо връща се то, може би?!
Моя бяла река,где е това момче?
Но водата мълчи,с тиха въздишка тече.

Припомни ми река,
с твоя сребърен глас
за безгрижното детство,за нас,
за момчето,което аз търся сега!

Слушам ромола ти и долавям рева
как нашепва с прозрачни слова 
и разказва за нас,тази,бяла река.
Моя,бяла,река-где е това момче?
Но водата мълчи,с тиха въздишка тече!