Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми сплетени в гора
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра...
И скрива ме във коша си чемшира в двора.
И неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира.

Понякога, понякога,
понякога съм бяла и добра.
Понякога, понякога,
как рядко ми се случва да съм бяла.

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед
красив, като главата на момиче.

Тогава искам сън да подаря на всекиго
и свойта обич цяла 
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стебло
да пазя свойта тайна, че живея...