Думи

И отново е пълнолуние
върху нашия път за някъде.
Вземи тая шепа думи
и ги хвърли срещу вятъра.

Разпилей ги във тъмнината,
зарови ги във ранни преспи,
напиши ги върху водата 
на тънки реки есенни.

Снегове и води тичащи
бързо ще ги изтрият,
ще остана тогава самичка
там, където сме били ние.