Избрах нарочно вас  

Ела, наша е нощта, обичам да танцувам.
Радват ме най-прости неща, не се преструвам аз.
По-добре да мълчим, танцуваш прелестно ти,
за кратък отдих спри, после пак, нали?

Но, чакай с мен, с мен, играй отново в ритъм.
С мен, с мен, разбирам без да питам.
С мен, с мен, с всеки танц ти ставаш друг.

За теб аз бях непознат, но танцът ни сближи.
Влезе ти във моя свят внезапно, но сгреши.
Знам, че няма вина  - в две еднакви лица,
но с различни души, днес облече се ти.

Защо така реши? Не аз, а ти сгреши – 
в танца търсиш чувства.
Всъщност не, не сбърках аз – 
избрах нарочно вас, танца е изкуство.

Ела, който и да си във този танц ритмичен,
образ двоен с черни коси и с глас лиричен.
По-добре да мълчим, танцуваш прелестно ти,
за кратък отдих спри, после пак, нали?