Живей за мига

Краят от първия миг ни заплашва
като от ясен свод – гръм.
Странно докосват се пръстите наши
и любовта става сън.

И ни завъртат все същите грижи
пак на живота в кръга.
Пет – шест кафета, тъй дните се нижат,
а казват: “Живей за мига!”.

Хора, витрини ни гледат със завист
и се разбира защо.
Нека говорят, какво да се прави – 
в нас подозират любов.

Няма по-хубаво в нашето време
с усмивка да срещаш деня,
да ти е весело и да си казваш
просто: “Живей за мига!”.

А казват, а-а-а, живей за мига!
Живей сега, а-а-а, живей за мига!
И казват, а-а-а, живей за мига!
Живей сега, а-а-а, живей за мига!