Песен под дъжда

Слънцето отново ни подмами,
от небето рукна изведнъж-
подслони ме,докато престане
тоя луд,внезапен,летен дъжд

Пак ще ни прегръща и целува
вятърът и мокър,и студен.
Тайно аз към тебе тъй пътувам,
може би от първия си ден.

Песен под дъжда ще ти изпея
и сюжетът никак не е нов.
Искам да ти кажа,а не смея
да призная своята любов.

Подслони ме,докато утихне 
тая лятна буря.След това
ще си идем.Може би ще стихнат
моите неказани слова.

Искам да призная,а не мога,
пак мълча и още ме боли.
Още пари луд дъждовен огън,
а над нас отдавна не вали.