По въздуха ти пиша

Не страдам, че те няма,
а че стените викат –
ударени камбани,
без да ги чуе никой.
От твоя глас не страдам,
от думи премълчани,
защото всяка радост
заплащам с много рани.

И радвам се, че дишаш,
но без да знам къде си,
по въздуха ти пиша
до твойта неизвестност.
Живея с тази лудост,
с която те обичам!
Не ме боли от удар,
боли от самота!