Предчувствие
 
Домът ни е уютен, няма вик!
И всичко е на своето място прашно!
Но с тебе сме сами в този миг!
И аз предчувствам, става нещо страшно.

Не мога да  привикна на това-
да се завръщам аз сама вкъщи!
Очакваш друга, може би, сега?!
Не подозираш, мен ме чакат също.

Денят е все така обикновен,
листата вятър тих прошумолява
света е много странно сътворен,
надежди взима, взима или дава...

Отмина любовта ни като стих
Прошепнат от очите ни той спира
и в твоя поглед безразлично тих
усещам всичко бавно как умира.