Признание

Разделят ни тревожните минути 
и смисъл не намирам в нищо аз.
А някъде в сърцето ми нечуто 
звучи дълбоко твоя искрен глас.

Където и да бъдеш аз те следвам 
във твойта неизвестна самота.
В съня ти влизам, в погледа ти гледам – 
това ми е достатъчно в света.

Животът ми на тебе е обречен 
в реални и очаквани неща.
Аз вярвам – любовта ни с теб е вечност
и никога във нея не греша.

Затворена съм в тъжната ти мисъл, 
но мен ме радва този странен плен.
Ти винаги си тук, не си измислен, 
живееш с обичта ми днес във мен.