Птиците

Птиците отнасят всяка есен
лятото на своите криле.
Вятърът запява тъжна песен 
на брега на старото море

Стъпките по пясъка измиват
яростно студените вълни
и се чудя още ли съм жива?
Чакат ли ме бури и мъгли?

Затова отсега аз на моите птици се моля
да не чакат, когато навън снегове се топят!
Щом усетят във въздуха първия полъх на пролет
на крилете си лятото да ми донесат!

Птиците отлитат всяка есен-
тук остават старите гнезда.
В тях се крие недопята песен,
в тях се крие моята тъга.

Винаги за лятото тъгувам
щом задухат зимни ветрове.
В песента им отдалече чувам 
пролетта, която ме зове.