Роди ме,мамо,с късмет

Все повтаряше ми мама,
че с късмет съм се родила.
Но късмета все го няма,
туй е мойта орисия.

Да изглеждам аз щастлива
и богата, и красива,
но какво ми е в душата,
във душата ми, горката –
ех, мамо! – само аз си зная, само!

Де не ходих  по земята
аз късмета си да диря.
Род се, мамо, не избира,
нито род, нито родина.

И не мога, мила мамо,
да живея аз сред чужди.
Свят широк, пътеки много,
но една от тях ме връща,
ех, мамо! – пак във бащината къща!

Но нали съм жива, здрава,
аз живея със надежда,
че от нейде долетяла
там на жицата е спряла,
ех, мамо! – мойта лястовица бяла!