Щастие има

Ти си моят любим, аз съм твоя любима.
Все едно ни е нам накъде ще вървиме.
Виж! Издига денят свойта златна корона
и по нашия път златни капчици рони.

Небесата цъфтят, зеленеят тревите.
В моите устни смехът светла песен изплита.
И щом мрака сведе своите сенки големи
все едно е къде уморени ще спреме!

И във блеснал палат, и във сламена къща
Неизменна в този свят любовта е все съща.
Тя във слънцето грей, спи в зрънцето незрима,
В моите устни днес пей: “Щастие има!”