Стоян и конче

Стоян из двори ходеше, 
ходеше, конче водеше и 
си на конче думаше:
“Конче ле, мило, байново!

Е,е.....Да знаеш, конче, да знаеш,
Е,е.....Да знаеш, ала не знаеш...

Снощи хабер ми пристигна 
от моето либе хубаво, 
че майка му го годява, 
годява пръстен менява!!”

Конче Стояну думаше: 
“Ставай, Стояне, че тръгвай, 
че да си либе отървеш!”