Тишина

Тишината вали във прозореца
като бяла надежда до мен.
И сред толкова стъпки на хора
чувам твоите стъпки да стенат.

И сърцето ти чувам да бие
над звезди и пътеки бездомни.
Ти не можеш от мен да се скриеш,
да останеш единствено спомен.

Тишина,тишина,само тя ми остана след теб.
Тишина,тишина.
В този свят твойта длан 
ще ни върне за миг любовта.
В този свят, в този свят!

Не е късно, помни, не е късно
да отвориш вратата внезапно,
и раздялата с дъх да разпръснеш
и да върнем горещото лято.