Учителко,целувам ти ръка

Случайна среща във жената бяла 
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала, 
затичах се, извиках и я спрях.

Представих си я хубава и млада, 
с коси от злато, във учебен час – 
и ако днес е бяла безпощадно, 
то тя е побелявала от нас.

Прости ми прегрешенията много 
и болките от другите и мен!
Ти хора ни направи със тревоги.
Учителко, любима, Добър ден! 

Снегът в косите падал е неволен, 
но аз не вярвам, че е сняг това, 
а все си мисля кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!

Прости ми, прости ми, 
прегрешенията и болките от другите и мен!
Ти хора ни направи.
Учителко, любима, Добър ден!